Тъпо ми е, но ще трая малко. Вече ми се струва някак нормално.
Говорих с баща ми за това, за което той искаше, още нищо не се знае.
Ох, дано всичко се подреди.
Иначе ми се спи, но сякаш разговора с тия хора ме разтоварва и съм някак по-добре.
И малко ме разсейва от другото. Мда.
*сън*
Как човек става оптимист? И защо аз не мога да погледна оптимистично на нещата веднъж завинаги? Да, промяната започва в теб, бла-бла, ама явно аз нямам достатъчно силна воля, знам ли. В вмисъл, искам напълно да заглуша песимистичните си наклонности засега и поне да се опитам да бъда реалист.
Добре, ситуацията е такава. Има две решения, ние взимаме правилното. Другото е невъзможно, пък и ще ми донесе много негативни емоции и просто.. не си струва, липсва смисълът. За пръв път обаче се изправям пред нещо такова. Болезнено е да сложиш край на нещо, преди да е свършило. Сега се чувствам все едно сме настроили механизма и само чакаме "нещото" да избухне. Но ще е тих, безгласен взрив и после.. нищо.
Абе кофти е. Чувствам се безсилна, раздразнена съм пред обстоятелствата. Прекалено много емоции са вложени, за да го преглътна просто така. Нито аз, нито той имаме думата. И все пак засяга само нас.
Не че нямаме известно време още заедно де. Разбързах се малко с лошите мисли. Ама и в малкото време, което остава, ще се налага да преглъщам сладко и горчиво едновременно. Дано след това да не ми се притъпи вкусът към всичко. Чувствам се като малко наивно детенце, което просто е наранено и има нужда от прегръдка.
Последно редактирано от Colouring : 06-22-2014 на 06:46
Днес цял ден ме очаква учене по корпоративни финанси... и разбира се ще се видя с него, определено имам нужда от малко приятелска атмосфера и абстрахиране от натоварващите неща и всички проблеми. После ще напиша как ми се е отразило излизането, да ви подосаждам, хаха
cuz I swear, I don't care ... ;]]
И аз на това не мога да си отговоря?Първоначално написано от Colouring
Иначе топлото време дойде и пак на селото.Не че Зимата не ремонтирахме тук де. Вчера отливане на площадка,днес помагане за заваряване.
А тия пък дето ходих на интервю при тях уж щяха да се обадят пък си питаха ушите.Доколкото се разбра от слуховете засега са назначили само един двама човека от града, а другите са си ги довели от техните работници и сега правели още две халета.Уж след месец,месец и половина щели да започнат да се обаждат по активно.
И тая пък една в трудова заетост нещо напоследък леко започва да ме поднадразва.Аз откога ходя там тя не е мислила да започне работа ама ще ми се големее.Два пъти закъснях с по 2-3 дни да отида на точната дата,първият път заради операцията на ечемик,а вторият,защото бях се объркал,че е по-късно и ще ми прави стойки.Следващият път ако съм бил заккъснял щели да ме премахнат.За кой път бе? И като ме премахнеш ще ядеш к...краставици.Нали от мен и от други като мен си изкарваш заплатата.Добре,че съм културно човече иначе щях да и тегля майната.Ама като един път един човек им беше казал,че никаква работат не вършат го играха много обидени.Вика ми защо толкова дълго време идваш и аз ще се чудя какво да и отговоря.Освен да взема да кажа на нея пък и пред шефката и дето седи до нея че е така,защото само си чешат по софийски казано муните,клатят си краката и се чудят как да се сврат в малката стаичка и да си говорят коя каква рокличка си била купила и коя каква прическа си била направила.Пък и ще ми прави проблем за по няколко дни закъснение.Това,че съм дошъл при твоите хора не озчава,че ще ти лижа подметките и задника и ще цепя секундата на две.Айде сиктер ако обичаш...
Иначе все повече си мисля,че само да минат тия няколко месеца и вече ще се опитам да си кажа всичко.Пък каквото стане.В крайна сметка както се развиват нещата,не и без моя вина си мисля,че при това стечение на обстоятелствата и без това може повече да спечеля отколкото да изгубя.Само да мине малко по-работният сезон,да си остна малко сам,да видя все пак това с работата как ще се развие и да разбера живота на брат ми в каква посока ще тръгне.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
нещо продължава да ми е тъпо на душата.. емоции, депресия, примесено с малко "любовни" терзания и ненамиране на работа и.. манжда с грозде. почти всяка песен ме разплаква, както и разни реплики на близки и познати.. емоционална нестабилна съм и трябва да се хвана за някой/нещо за да се оправя, няма начин просто, сама не мога, просто.. не мога
Страх от трафик,ненамиране на работа,емоции,депресии, опит да се хванеш за някой/нещо...тепърва навлизаш в живота.Някак се опитай да промениш нещата.Не се превръщай в мен,защото и аз започнах по същият начин.Гадно е...
Последно редактирано от Niakoitam : 06-22-2014 на 07:53
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Е не може да ми е толкова зле! НЕ МО-ЖЕ!
^Линче, недей така, че винаги като кажеш "Не може да е толкова зле" и става по-лошо. :/ True story
Сега си мисля какво съм седнала да се тюхкам, притеснявам, терзая и самообвинявам за глупости и да си търся проблеми там, където ги няма. Бели кахъри, казали хората.
//следващото по-долу сигурно ще е дълго :Д
Гледам около мен има индивиди, закъсали го къде-къде повече от мен. И такива, които са в пъти по-зле от мен в различни отношения, ама въпреки това си живеят живота и хич не ги грее. Ей го, малоумникът в съседната стая, може да е неграмотен и на родния си език, да мрази хигиената и да е пълен селяндур, ама въпреки това си се смята за много важен и можещ.
Какво съм седнала да се жалвам аз - здрава съм, близките ми също, имам си къща, имам си работа, която харесвам, с колеги, които (с малки изключения) също харесвам, мога да си напиша името правилно на всички езици, които съм учила
Ей го, написано, като ми е криво ще се връщам към тоя пост да си го чета
Трябва да се занеса някога до магазина да си направя снимки за студентската карта, ама кога ще стане това не ми е ясно. Сега ще пиша и на онези, да ми сменят курса и заема.
Днес сигурно ще е мързелив ден, може да отида евентуално да си направя снимки и да си купя чипс и шоколад всъщност, мързелува ми се по неделен начин.
И не знам защо, ама внезапно много ми се приходи на някои от планинските ни курорти с маминка и сестрата :Д Пътува ми се нанякъде с кола, което ме навежда на мисълта, че трябва да си харесам марка и да обмисля каква да си взема, имам два месеца да реша.
Йей.
102, споко, не съм ви забравила. Все ще постна дискусионната тема по някое време.
Уаааа, 10 часа гмат математика. Разцепих се да го мина за един ден. В момента виждам шорткътс навсякъде. Къпя се , излизам и не се прибирам.
Ох остави, откакто го написах, не е спирало да ми е лошо. ;/
По темата: Ревнувам. Ревнувам бе! Знам, че го прави на пук и въпреки всичко ревнувам! Преди малко си мислех разни глупости за деца, семейство и т.н.
Знам, че е способен на това, прекалено добре го познавам. Даже ми мина една простотия през главата. Защо мисля такива глупости? ;/
Ох, много хубаво си прекарах в неговата компания, толкова много ми липсваше да излизам с приятел като него, най-добрия е, само дето се скофтих малко то факта, че всички бяха излезнали по семейно, а с моя човек изобщо няма да може скоро да се разхождаме заедно...
Прословутият разговор по скайп е насочен за утре, отсега изпитвам дълбоко душевно задоволство.
Добре ми е, пораздвижих се днес, наболява ме това и онова.
Утре мисля да си захвана книжката за акциите, дано да е написана на достъпен език.
Ужасно амбицирана съм и този път да успея.
бахти самочувствието майна
Чувствам се тъпа. Чета и нищо...просто искам да свършва.
Искам и при него.мрън.
maDamn
Изядоха ме комарите днес. Поне се разходих.
Имах прекрасен разговор този следобед и още ми е едно такова усмихнато.
Трябват ми пари за пътувания, по дяволите.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Как може да не могат да играят една игра на карти..Белот? Сантасе? Пастра? ...
Ходи ми се на кръчма,ама кой ще се навие. Поддържат имидж..
Хааа намерих + на световното по футбол-спечелих си топка и 2 чаши
тва пък какво ее ?Пастра
Прекрасен ден се оказа
Служба, след това обяд с него и наще, след това ходихме в парка да храним патките както правехме миналото лято. Малко по-късно ако не завали може да отидем и на лазерното шоу, понеже тази година все още не сме ходили, а и не ми се иска днешният ден да свършва все още. От доста време не сме имали възможността да прекараме цял ден и цяла нощ заедно.
Обичам го. Толкова много.
Съвсем скоро ще си празнуваме четвъртата годишнина, откакто сме заедно. Не мога да повярвам, че времето минава толкова бързо. Има хора, за които 4 години са си много време, но на мен въобще не ми се струва много. Даже ми се струва прекалено малко време прекарано с него. Искам още и още и още.
пп: случайно намерих из архивите едни от първите ни снимки като двойка, затова и се разнежих нещо ;D само като погледнах датата, че са от 2010 и ми стана едно такова миличко... xD
тооолкова мило
искам да ви видя пък, фенка съм ви *кучешки очички*
Обърна ми всички планове, чакам до неделя за краен отговор.
Надявам се да е това, което искам. Ако не, ще повярвам на ** за това, което каза.
Ще направя това, което исках в началото, въпреки че ще ми е супер кофти.
Лошо ми е. Заради тоя рев ми се еба майката на деня.
Фък.
*сън*
Ебати, толкова да ме мързи не е истина. Крайния срок е утре, а на мен въобще не ми се пипа...
Слънцето напече и си еба майката.
Днес сънувах съфорумка, с която не съм се виждал от почти година. Тоя тест ми влияе зле. Днес пак ще изнасилвам нещата да мина втората част за един ден. Усещам пак коя част от тялото ми ще ме боли следобед .
Последно редактирано от SpiritInBlack : 06-23-2014 на 06:25
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
