- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Доста ми е тъжно, нещо нищо не върви като хората и не виждам смисъл в нищо, честно казано. Чувствам се като парцал.
Даже нямам желание да се прибирам в Бг за празниците, нито някой ми е залипсвал, нито аз на тях.
Днес цял ден си почивaм и хaпвaм мъфинки,събрaх си идеи зa стaятa нa бебоците
Сегa смятaм дa поучa зaщото утре имaм изпит и трябвa дa ходя.Пък той ми е толковa прекрaсен обиколил е 5 мaгaзинa зa дa ми нaмери любимaтa тортa.
Изнервено ми е но поне днес бях почивка че много работа ми се натрупа тези дни
отивам на партиии :д
синеочке, близнаци ли ще имаш? колко прекрасно, честито!! :3
уф, аз съм най-големият мързел, ще върша всичко друго възможно, но не и да уча по тъпата статистика, а утре имам контролно.. не ми пука особено в момента, ама ще се освестя като ми стане първата двойка за семестъра.. :д
супер интересното ми е да наблюдавам жестовете на тялото на разни хора, най-често на оназ конкретната хаха към него :д странно как за 3те секунди, в които започнаха разговор тя както беше с яке, изведнъж остана по жилетка и отдолу небрежно подаващ се сутиен, с вирнати цици към главата му точно и леко разтворени крака хаха беше много забавно да я наблюдавам ;д
чувствам се прекрасно. изморена, да, но това няма значение. мисля, че най-после започвам да 'живея'. да се наслаждавам на слънцето, снега, студа, топлото. на това, че съм здрава, че хората, които обичам са здрави. че нямам(е) никакви проблеми. как не съм го осъзнавала досега?! чувствам се сексии, мдаа. по време на малкото пъти, в които се сещам, че искам гадженце, осъзнавам, че и не съм способна да поддържам каквито и да е /романтични или не/ отношения. непостоянна съм, искам и не искам, а ако /евентуално/ размисля над нещо алтернативно, се сещам, че съм една комплексарка. ((( :
Мнооого ми е миличко. Всички са много добрички, а аз съм идиот :Д
Имам обаче да обмисля някои неща, а ме мързи...
И сега въобще не ми се учи тоя текст по руски.
Мда, няма да го уча, утре ще съжалявам за което.
Чувствам се като водопад... Нда. Nevermind.
Вече почна да ми омръзва от това нелогично мислене. Добре, дори не успях да се притесня, просто се издразних. Възможно ли е човек наистина да обмисля нещо толкова рисковано?! Не е малко дете, пък чувството за съхранение му е сведено до минимум. Естествено, минава ми през ума и варианта просто да иска да предизвика някакви чувства в мен, да се заинтересувам, да се притесня, ама нещо не уцели. А ако просто не може да си използва мозъчните клетки, то бързо ще трябва да се научи, защото ми се изпарява търпението да му ходя зад задника, за да му обяснявам неща, които майките казват на 8 годишното си дете преди да го пуснат да излезе само на улицата.
И не мога да разбера какъв му е проблема на учителя ми по физическо. Защо аджеба трябва да се преобличам, когато не мога да играя, една логична причина искам. И почти ми писа отсъствие за това. Ама ок, щам талкова държи да си седя на пейката с екип. И няк'ва пикла, която щеше да бъде изгонена заради неизвинени отсъствия и опит за фалшифициране на дневника, ако не беше станал гаф с процедурата, да стои от страни и да ми препява за изрядност... Да се чудя да се смея ли, да плача ли.
Опитвам се да измисля нещо по-положително за финал, ама в момента ми е прекалено... Не знам точно. Онова чувство, при което неща, които са ти влияели много по някакъв начин преди, изведнъж ти омръзват и спират да пораждат каквито и да е чувства в теб.
Май съм добре.
Седмицата ми започна доста добре, графикът ми за другия месец не е толкова плачевен.
Ще видим днес какво ще стане и заминавам да видя майка, страшно много ми липсва, от около 2 месеца не съм я виждала и вече ми липсва.
Личният ми живот обаче се развива динамично, което не знам дали е за кеф.
Да, малко по-организирана съм вече, някак си свикнах да ми е стегнат графика, но сега, на пълен работен ден и с доста повече отговорности, намирам повече време за всичко, отколкото преди на 4 часа, което е странно малко.
Обмислям някои промени, които ще афектират доста хора, но смятам, че аз съм по-важна в случая, искам да съм щастлива с избора си и да знам, че си заслужава.
Оздравявам! Ужким. Хах. Есето най-накрая върви гладко, топля си крачетата на парното и зяпам залъгващото слънчице отвън. Стискам палци за двете най-важни същества, на този свят, за мен. Позамислих се как животът ми е разпределен (вече) в три различни държави и се зачудих как изобщо успях тъй да се оплета. Но ми харесва.
Ще видим следобяда дали ще го изнудя да гледаме някой филм. Може и съквартирантите да се включат. Макар че, така както дивяха вчера, скоро няма да се събудят. :Д
ох, имах нужда някой да оцени поезията ми. не се бе случвало от твърде дълго време.
не мога да кажа, че се радвам, но ми е интересно дали това ще доведе до някакви (нови) перспективи за бъдещето ми.
инак, трябва ми консултация с някой по-вещ в брандирането. винаги съм имала проблем със заглавието, а съзнавам колко важно е името на една прохождаща компания. пх
Знаех,че един ден ще се случи. Ама кой да предположи,че ще е толкова скоро?!? Не е сега времето! Не го пускам! Първо ще ме види успяла!!! Как да се изправя пред него и да се правя,че всичко е наред?!? Бих искала да съм с него,а това няма как да стане...
гледала си много Тя и Той
Такаа, яко ми е. Днес съм на театро с майка ми. Сладко е. С нея не сме ходили на подобни мероприятия от доста време.
Искам да става утре вече. Концертът трябва да е перфектен! А като се сетя колко вестници и брошури имам да раздавам във фоайето...
А след това с лейдитата ще се лигавим с вино.
А по другия ден пък... ами ще го пиша по-късно, че сега ме мързи :д
да и снощи гледах някакви негови интервюта и послания :д
коя постановка и какъв концерт? ^^
Взех си изпитa перфектно.Днес се чувствaм стрaхотно бебоците нямaхa претенции .Възнемерявaм дa отидa нa йогa a после мaлко с момичетaтa нa по шоколaдов шейк.
как не понасям да му е зле на някой близък, сълзи ми тръгват
но никакви слабости не мога да си позволя, не и видно, тряба да съм силна опора
Сама съм си виновна за всичко.
Ама така е - не знам как да се държа с хората, после се чудя що все се оказвам самичка.
И тя пак ми зашлеви такъв шамар с тоталното си безразличие...
Знам, че трябва да се променя, ама не знам от къде да започна. Смяната на средата очевидно не е отговора.
Еми бясна съм. Никога повече няма нищо да организирам. И ми писна да съм такава мекушава и да ми се качват на главата, и да се възползват от това, и все аз да съм виновна, и все на мен да си го изкарват лиглите..
Ебати претенциите.. да не съм на трето легло, защото съм капризна и спя само на копринени чаршафи; да не съм с някой извън компанията; ама защо пък да не ти взема твойто място, ти защо няма да си с приятеля си....................
Личи си, че някои са единствени дечица на мама и тати и не са били строявани когато е трябвало!
Ама ми е гузно, майка му стара, няма защо, а ми е гузно! Аз не съм виновна, че така става и знам, че трябва да помогна някак, ама ако трябва да й търпя мрънкането три дни няма да издържа.......
Последно редактирано от lisi4ety : 10-29-2014 на 17:53