Проблеми с приятеля ми и с майка си

[Auriss]

Ще си направя труда да го напиша единственото заради дозата уважение, което изпитвам към теб, макар да полагаш усилия да го запратиш в канала.

Имат навика, в този форум, да се изживяват като върховни съдници определени индивиди и да мерят конкретно спрямо своята мяра. Околните явно не са личности със собствени съдби, цели и житейски път, а просто абстрактна идея, която отсъждаме според летвата, която сме си поставили. И от този абсурден мироглед, най-фрапираща е склонността ... не, всъщност конкретното желание, та и стремеж, да омаловажаваме личността на Х поради У причина. Не твърдя, че никога няма резон, а че твърде често не е провокирано от интелектуален стремеж за достигане до/ отхвърляне на някаква житейска философия, а от мерак да си напомпаме самочувствието - с всичките жалки постъпки, до които той води.
Една от последиците е илюзорната представа за интелектуално превъзходство и хващането за всяка възможност да го демонстрираш.
Мотивът за самостоятелността дали се употребява със същата цел за мен е елементарен въпрос.

Ще те попитам обаче, след като съм неграмотен, кое намираш за по-правилно - симпликитас, симпличитас, симплицитас или симплиситас ? Всъщност коя институция определя (и съответно санкционира неправилно) произношение на латиски ? И отделно - в коя епоха е живял въпросният господин ? А какво те навежда на мисълта, че познанията, които смяташ, че нямам, но които са на един гугъл сърч разстояние, ти дават правото да ме обиждаш без никаква провокация ? И последен въпрос - в случая намираш ли поведението си за достойно ? Въпросната фраза, за чийто произход явно съм невежа, се съдържа в учебника по История за 10 клас впрочем.

Тъй като след последните ти два поста съм убеден, че ти липсва акъла да го проумееш сама - съвсем умишлено му подхвърлих троха, за която да се заяде, макар самият той да е неграмотен, та да му върна след това услугата. Както виждаш - сполучих, макар и да се надявах на повече драма. С това его до небесата не се виждате на какво сте заприличали...

[NomNomNom]

а че твърде често не е провокирано от интелектуален стремеж за достигане до/ отхвърляне на някаква житейска философия, а от мерак да си напомпаме самочувствието - с всичките жалки постъпки, до които той води ... его до небесата

сад

[therichbitch]

...

Постовете ми и това, което говоря и в ежедневието, рядко са необмислени колкото и кофти да звучат, не са изблици дори да изглеждат като такива, респективно напълно осъзнавам какво съм написала и до каква степен то е грубо, затова и оценявам сравнително балансирания ти отговор на постовете ми и ще го коментирам (от моята гледна точка, изяснявайки мотивите си да напиша това, което съм написала)

Казвала съм в много теми, че потребностите ми да се доказвам са сведени до адски тесен кръг от хора и форумът не е мястото, където ги задоволявам. Рядко (за да не казвам никога) пиша нещо, с което да си почеша егото или да принизя този срещу мен. Просто всеки човек си има слаби места, има теми, на които скача и реагира по- различно. Може да съм много мнителна и да се задълбочавам, но обръщам внимание на начина, по който е поднесена информацията и начина, по който човек защитава възгледите си, не толкова на съдържателния им компонент (поради простата причина, че е твърде субективен). Дразня се на такива неща, не на това дали Дрейд смята, че на 2 години вече трябва да можеш сам да си готвиш или, че на 20 си достатъчно зряла да раждаш, даже да нямаш средствата и т.н. И на предната страница се подразних на начина, по който потребителката заяви позицията си, не на самата й позиция (с която повечето хора са съгласни, впрочем).
Давам пример с твоя случай: Ок, написа го, написа го на български, написа го със "с", ми хубаво, не може всички да са учили латински. Дрейд те поправи за правописа, ти после изкоментира, че било иронично, подкрепяйки го с очевАдно грешно изписване внапредвид, за да докажеш колко си ироничен, т.е. след като някой ти направи забележка, се измъкна с това, че било иронично и едва ли не нарочно си го написал грешно (латинското възклицание). Да, крайна съм, но аз го приемам така: Аз стоя, не знам латински (което е напълно ок, повтарям), не съм 100% сигурен за фразата, но вместо да кажа "ок, my bad", се опитвам да се оправдая и да те направя на идиот, че видиш ли замисълът още преди да цъкна в темата бил такъв.
Затова изкоментирах грубо.

По повод на инстанцията, която да докаже (?) кое как се пише и изговаря на даден език, бил той и мъртъв, ъъ.. учебници? Колкото и да не ти се вярва, както за всеки един съвременен език има пособия, така и за по- старите. Без да сърчвам в гугъл, мога да се обзаложа, че е написано "симплицитас", но C-то в класическия латински се чете като К, а в "модерните" му еклесиастични форми има някои вариации, които приближават звученето до английския или поне до инстинктивното прочитане на думите.

И последен въпрос - в случая намираш ли поведението си за достойно ?

"Поведение" е малко пресилено, тъй като тук само си говорим и това, че съм написала нещо, което не звучи ок за повечето, не значи непременно, че съм вложила злоба или комплекс за (само)доказване, но ако трябва да отговоря, без да се хващам за думата- не.