Духовее...

[JuStElly]

Честно казано аз никак не съм суеверна, винаги за да се убедя, че нещо съществува, трябва да го видя с очите си.
НЛО-то обаче е изключение и съм на мнение, че просто няма как да сме сами в целия Космос. Не може никой да отрече, че има шанс за съществуването на условия за живот и на други планети, някъде там в безкрая...
За духовете съм чела книги, гледала репортажи, слушала съм стряскащи истории от приятели и какво ли не, но като по-малка не съм вярвала в такива неща. Обаче по-късно съм имала МНОГО случки, които не успях да си обясня логично и ме накараха сериозно да се замисля...
И да, ще разкажа някои.

Та, първата е... квартала на една приятелка е на около 20 минути път от моя и винаги когато пътувам с рейса до там, той минава през една бяла, изоставена сграда. Тя е на едно поле и е буквално в средата на нищото. Не знам защо, ама всеки път като ходих до там и я мярках, ме караше да потрепвам, но чак пък такова специално внимание никога не съм и обръщала. И една вечер, както си се прибирах до нас, загледах се в нея и ми се стори, че виждам някой или нещо в един от прозорците. Това беше за част от секундата и реших, естествено, че ми се е привидяло. И в следната нощ я сънувах. И не беше само тогава. Всеки ден в който сънувах нещо, тя се появяваше в съня ми и бях там било то с приятели, било то сама, по какви ли не причини (мислехме, че е някакво училище или болница и всякакви такива неща бяха), иии никога не успявахме да се измъкнем от там. Но само едно нещо във всеки сън беше същото - на края на съня виждах това...нещо... и умирах или се случваше нещо лошо. Та будих се от такива кошмари в продължение на сигурно месец... и накрая с приятелите ми решихме да отидем до тая сграда. Минахме до нея, огледахме я, нямаше начин да се влезе. Разучихме и разбрахме, че уж някога там е имало някакъв завод... В същата вечер, когато се прибрах, я сънувах пак. Сънувах как със същите приятели сме заключени в нея и, че искат да ни убият... И тогава, намерихме изход... избягахме през полето и се върнахме вкъщи... и оттогава никога не съм я сънувала... Face your fears, I guess...

Другата история е с една моя приятелка. Тя има неописуем страх от тъмното още от малка, породен от това, че като спи в стаята си имала чувство, че нещо я наблюдава. Постоянно чувствала нечие присъствие...
Та аз, тъпата, реших да и докажа, че няма от какво да я е страх, че няма нищо в стаята и и тн. Взех свещ, огледало и там всичките глупости, реших да "извикам" този някой, с мисълта, разбира се, че нищо няма да се случи и, че тя ще се успокои.
Взех свещта и я запалих и в следващите няколко секунди се случиха много неща - опарих се със запалката, приятелката ми се разпищя и... тока спря.... Котката и започна нервно да обикаля из стаята, сякаш втренчена в нещо. Приятелката ми не спираше да крещи от страх, аз само я успокоявах. Там на тъмното, тая свещ беше единственото нещо, което светеше и това някак доста я плашеше. Тогава, си казах "стига толкова глупости, ако наистина има някой, да вземе да се покаже." и в същия момент изгасих свещта. ТОЧНО тогава тока се пусна..... В първите няколко секунди видяхме нещо като сянка, някакво кълбо да се вее над свещта... и след миг изчезна... Котката и продължи да зяпа в тая точка...
Не знам дали всичко това с тока е било съвпадение, но сериозно ме уплаши...

Имах и случай как както си седя ей така на дивана на балкона късно вечерта и си говоря с приятеля ми, микровълновата сама да се пусне (тя е в другия край на балкона). Чух звука от това как се пуска, почнах да пищя, и приятеля ми не знам колко време ме убеждаваше да отида до нея и да я изключа, ама аз треперих от страх... беше пусната на 20 минути или нещо такова, така се бях стресирала, че имах чувството, че отброяваше живота ми... отидох, издърпах я от контакта и си легнах... въх

И имам една друга история. В стаята ми като си лягам и е тъмно, на бялата стена се очертава вратата на балкона ми. Там много често виждах едва ли не как някаква черна сянка прелита със скоростта на светлината постоянно. Не знам как си го обяснявах, като "прилепи" май или нещо такова, въпреки че знаех, че е невъзможно. И си заспивах спокойно.
И наскоро, пак си седях на дивана на балкона. И прозореца от другия край беше отворен и виждах отражението ми. Просто погледнах към него и се загледах и докато го зяпах, видях нещо черно да прелита над мен в отражението, обаче мааалко по-бавно и успях да го различа, и съм СИГУРНА, че не е било въображението ми...после ме беше страх да мръдна...

Имам и още, но мисля, че това са по-значимите. Иии така. Лека нощ

Край,сега няма заспиване ;ххх Иначе историите ти са супер интересни ;д

[autumn666]

Край,сега няма заспиване ;ххх Иначе историите ти са супер интересни ;д

И твойте бая ме стреснаха :Д

Пс: За историята с духовете не съм сигурен дали съществуват, аз вярвам ама не чак толкова много... и има демони, който влизат в тятоло на човека, и се гонят с ексзорсизъм.А погледнато от реалноста за духовете е малко невъзможно защото човек се контролира главно от сърце и мозък.Когато човек почине сърцето и мозъка спират.Незнам тези духове от къде се появяват.

Душата? Мисля, че някой потребител го беше обяснил преди мен, но тъй като ме мързи да търся ще се опитам да го кажа по подобен начин. Цялата вселена е енергия, следователно и ние хората. След като човек почине, неговата енергия не се губи, защото няма как. Вярвам, че именно това е "душата" - някакъв сноп енергия вътре в нас.
От там нататък всеки си вярва в различни неща, свързани с душата, които му се струват най-логични.
Не знам дали ще разберете моята теория, но ще ви я кажа, какво пък.

Не съм религиозна, но вярвам в прераждането. Теорията ми е, че след като един човек почине, душата му може да се задържи колкото си поиска време на земята, ако е привлечена от нещо на нея и още повече, ако живота и е бил отнет насилствено. След това не отива в никакви Ад или Рай, а се ражда отново в друго тяло. Не случайно има хора, които имат някакви мътни спомени за нещо от предишния си живот или знаят чужди езици, могат да свирят на някой инструмент от много малки, без да са се учили на това...
Аз самата съм преживяла нещо подобно, което ме е карало да вярвам в това, но не знам дали ми се иска да го споделям тук.

[supersonic0]

И твойте бая ме стреснаха :Д


Душата? Мисля, че някой потребител го беше обяснил преди мен, но тъй като ме мързи да търся ще се опитам да го кажа по подобен начин. Цялата вселена е енергия, следователно и ние хората. След като човек почине, неговата енергия не се губи, защото няма как. Вярвам, че именно това е "душата" - някакъв сноп енергия вътре в нас.
От там нататък всеки си вярва в различни неща, свързани с душата, които му се струват най-логични.
Не знам дали ще разберете моята теория, но ще ви я кажа, какво пък.

Не съм религиозна, но вярвам в прераждането. Теорията ми е, че след като един човек почине, душата му може да се задържи колкото си поиска време на земята, ако е привлечена от нещо на нея и още повече, ако живота и е бил отнет насилствено. След това не отива в никакви Ад или Рай, а се ражда отново в друго тяло. Не случайно има хора, които имат някакви мътни спомени за нещо от предишния си живот или знаят чужди езици, могат да свирят на някой инструмент от много малки, без да са се учили на това...
Аз самата съм преживяла нещо подобно, което ме е карало да вярвам в това, но не знам дали ми се иска да го споделям тук.

Айдее моля те разкажи това, което си преживяла, за което говориш в края на поста ти, стана ми наистина интересно, а междувременно продължавам да чета предишните страници!