Духовее...

[endzeit]

Не я показвайте тая тема на Сам и Дийн Уинчестър

[LadyDy]

Оф, хораааа, на мен ми се е случвало да легна вечерта и преди да съм заспала още, дори не съм се унесла, и все едно някой спи зад мен и като се опитам да се завъртя, не мога.
Друг случай: пак така, лягам си вечерта, пак не съм заспала, гледам ТВ, ама лежа на една страна и по едно време някаква ръка се спуска от врата ми към кръста, ей , вярвайте ми, останах на място и дъх не си поех. Така се уплаших. И все пак спя сама в стаята, никой не е влизал и т.н., защото ще чуя, все пак съм будна все още.
Много пъти се е случвало вратите да се затварят сами, но не защото има течение. Зимата като са затворени прозорците, няма как една врата да се затвори напълно. Странна работа.
И често някой подсвирква и с нашите седим като цапнати с мокър парцал. Толкова ясно се чува, чее... Не знам какво е това. Оф, понякога е ужасно. Но пък аз от земетресението май месец, не мога да спя на абсолютна тъмница и винаги работи телевизор. Ебати, така се клатеше всичко, че накрая ще си сложа матрака на земята, поне да знам, че краката на леглото няма да се поклащат.

[wermillion]

Оф, хораааа, на мен ми се е случвало да легна вечерта и преди да съм заспала още, дори не съм се унесла, и все едно някой спи зад мен и като се опитам да се завъртя, не мога.

Lucid dreaming или 'осъзнат сън'. Това е психически феномен, който се проявява когато си на ръба да заспиш, т.е. полубуден.

[Incadeptus]

Оф, хораааа, на мен ми се е случвало да легна вечерта и преди да съм заспала още, дори не съм се унесла, и все едно някой спи зад мен и като се опитам да се завъртя, не мога.
Друг случай: пак така, лягам си вечерта, пак не съм заспала, гледам ТВ, ама лежа на една страна и по едно време някаква ръка се спуска от врата ми към кръста, ей , вярвайте ми, останах на място и дъх не си поех. Така се уплаших. И все пак спя сама в стаята, никой не е влизал и т.н., защото ще чуя, все пак съм будна все още.
Много пъти се е случвало вратите да се затварят сами, но не защото има течение. Зимата като са затворени прозорците, няма как една врата да се затвори напълно. Странна работа.
И често някой подсвирква и с нашите седим като цапнати с мокър парцал. Толкова ясно се чува, чее... Не знам какво е това. Оф, понякога е ужасно. Но пък аз от земетресението май месец, не мога да спя на абсолютна тъмница и винаги работи телевизор. Ебати, така се клатеше всичко, че накрая ще си сложа матрака на земята, поне да знам, че краката на леглото няма да се поклащат.

Това не е осъзнат сън.И да има духове,нема да ви изядат и да ви убият.

[Juliett.]

има има

[hadzhiev]

Беше миналата година и баба ми беше си починала преди два месеца и аз много я обичах защото тя доживя до 103 години и много се разбирахме и една вечер се връщах към нас ама беше тъмно и както се качвах по стълбите и я видях в бяла рокля и дълга коса и се едно имаше вятър и и се вееше косата и аз спрях и тогава изчезна това нещо

[SuNsEt]

Иее една от любимите ми теми се е възродила!

[bilqnavod]

Сънувала съм мъртвия ми дядо! Сънищата бяха пророчески. Значи ми се е явил неговия дух. Вярвам, че е така! ;(

[JuStElly]

Леле много хубава тема,изчетох я цялата!!! И аз имам 1 - 2 случки,ама ще пиша довечера,че сега нямам време ;д

[JuStElly]

Айде и аз да ви разкажа... като за начало вярвам в НЛО,извънземни,духове и всякакви такива,имам и случки...
Ще започна от това,което видях тази вечер.Седим си със още 7 - 8 човека на пейката пред БИЛА във квартала и аз по едно време нещо се загледах във небето и видях нещо червено със бял лъч да си лети във различни посоки във небето.Седя си аз и се чудя дали да им кажа на другите и реших да кажа само на момичето до мен.Та казах й и тя седи и го гледа и не казва нищо.Втренчили сме се двете в него и изведнъж започна да избелява и след 20 - 30 секунди изчезна.Викам и кво беше тва и тя ми каза,че сигурно е било самолет,ама не изглеждаше много сигурна.Оставих нещата така и след няма и 10 мин едно момче се провиква "wtf кво е тва нещо".Поглеждам аз и го гледаш същото това червеното,ама два пъти по - близо до земята и продължава да си лети най - спокойно.След около 30 секунди изчезна и всички се направихме,че нищо не сме видели,обаче всички знаем какво беше ;дд

Преди 3 години бях с една приятелка у нас и решихме да викаме духове.Взимаме един лист и пишем азбуката и ДА и НЕ и с една капачка и ще викаме... и уж викаме,ама нищо не става,при което дойде едно друго момиче и нали ние и отваряме и тя ни пита какво правим и ние и казваме,че викаме духове... при което тя ни заявява,че майка й веднъж ходила на врачка и тя гледала как става цялата работа и се научила,ние със всичкия си акъл решихме да пробваме.Направихме всичко и решихме да викаме духа на бабата на другото момиче.Момичето със врачката започна нали целия ритуал и по едно време ми каза да и хвана ръката здраво.Държа й аз ръката,а тя държи една игла на конец,която се върти супер силно,а и двете ни ръце не помръдваха.Разбрахме,че духа е дошъл и започнахме с въпросите.Питахме нещо и запалихме една клечка с кибрит,след това я потопихме във паничка със вода.Във водата се изрисува лицето на малката сестра на една от приятелките ми,така както си беше нацапана със шоколад по устата (тя беше при нас).След това се уплашихме и решихме да прекратим всичко.До тук добре,ама трябваше да се ходи и до тоалетна и нас ни беше бъз,затова трите заедно.Връщаме се и гледаме листа с буквите,който имаше нарисувана една чертичка в горната част,две в долната и по едно от ляво и от дясно.Всичко нормално,само дето отгоре имаше две чертички,а отдолу една,нищо друго не се беше променило,никой не го беше пипал.Беше рисувано с химикалка,нямаше как да се изтрие.След това и трите як рев и бързо навън ;дд

Иначе съм имала случки като например компютъра ми сам да се включи,да чувам стъпки и такива неща,но те може и да си имат обяснение... (:

[mlf]

Ами не знам дали вярвам или не вярвам, но понякога ме е страх ...

[Vikii_]

Аз лично за духовете не съм сигурна, но в извънземни вярвам!
Ще ви разкажа една случка която стана тази година.Бяхме на лагер в началото на лятото и когато се прибирахме( с автобус) беше късно и навън беше тъмно и имаше голяма буря-валеше, гърмеше и цялото небе беше в облаци. И аз си гледах към прозореца и момичето което седеше до мен ми показа нещо като звезди които образуваха съзвездие в небето. Беше малко стрнно защото беше облачно. Но като се загледах започнаха да се движат и се подредиха в форма на триъгълник. Показахме го на още няколко приятели. Светлините продължаваха да се движат и да си сменят формите. Никой не можа да го обясни. Някой мислеха, че са фенери, но не приличаха на тях и беше буря за да пускат фенери.

[neverbackdownx]

Пф.. на колко си години , че вярваш в духове !?
Аз също смятам , че това са пълни глупости и измишльотини ! *

[Mim40z]

Как ще са глупости ,бе? Най - добрият ми приятел е дух Казва се махмут и постояяно яде мусака под леглото ми...
Наистина , какви са тия глупости? Как може да вярвате в подобни измишльотини не знам..

[Greater]

Такааам първо ще разкажа за духовете.Значи бяхме трима фр и ритахме топка по стената на една изоставена къща, и както си ритахме нещо бяло леко прозрачно излезе от единият край на стената и влезе в другия.Сигурен съм, че беше истина, защото това и тримата го видяхме.И спряхме да ритаме след това де и се прибрахме.А сега за НЛО-то .Преди време, когато баба беше жива я попитах дали съществуват извънземни (бях малък). Тя ми разказа , че като била млада излязла малко на въздух на терасата (било е тъмно) и видяла нещо като летяща чиния.Дядо ми бил в някаква кръчма.И като се прибрал баба му разказала какво се е случило.Той не и повярвал.Казал и:"Аз пия тебе хваща" .На следващия ден дядо пак бил в тази кръчма и като се прибирал видял, това което видяла баба. o.O

[Greater]

^ А няма ли вероятност някой друг да е разместил
плодовете и зеленчуците ? Да е включил и телевизора ?

А второто - въпрос на психика..Или ддз,започвам и аз
да вярвам в "свръхестествените" неща ?
Не може ли просто да са привидели,че дядо ти е
дошъл при тях ??

Но иначе още от древността хората вярват в това,че
първите 40 дни (или и аз не знам колко) починалия обикаля
постоянно из къщата..Храни се и т.н..,но това са просто "поверия",
нищо особено..

Може би пък не им вярвам защото (за поверията става въпрос),
че просто на мен не ми се случи нищо необичайно..
Когато беше починал дядо,
ние с братовчедите ми спяхме в неговата стая..
Включихме лаптопа на братовчед №1 и си играхме,
гледахме филми и т.н..,но нищо не ни се случи на нас,както и на
останалите в къщата..
Въпрос на психика..

А иначе тази история на StolenBliss - доста ме заинтригува..Изписването на имена,дървета със сплетени
клони..На места забавна,на места страховита..
Както и останалите истории..

Тази тема и на мене доста си ми харесва /то си личи де/..

Еми за това за разместването на плодовете и зеленчуците, зависи дали само тези от семейството са знаели как подрежда,
а ако и други са знаели за подредбата може би са си направи ли базик...не знам поне аз така си мисля

[Greater]

дааа и на мен ми се е случвало абсолютно същото доста пъти просто усещам присъствие в коридора и стомаха ми се свива и аз като теб бягам :Д

На мен също ми се е случвало само че като излизам от кухнята и като изгася лампата и гаас към хола

[autumn666]

Честно казано аз никак не съм суеверна, винаги за да се убедя, че нещо съществува, трябва да го видя с очите си.
НЛО-то обаче е изключение и съм на мнение, че просто няма как да сме сами в целия Космос. Не може никой да отрече, че има шанс за съществуването на условия за живот и на други планети, някъде там в безкрая...
За духовете съм чела книги, гледала репортажи, слушала съм стряскащи истории от приятели и какво ли не, но като по-малка не съм вярвала в такива неща. Обаче по-късно съм имала МНОГО случки, които не успях да си обясня логично и ме накараха сериозно да се замисля...
И да, ще разкажа някои.

Та, първата е... квартала на една приятелка е на около 20 минути път от моя и винаги когато пътувам с рейса до там, той минава през една бяла, изоставена сграда. Тя е на едно поле и е буквално в средата на нищото. Не знам защо, ама всеки път като ходих до там и я мярках, ме караше да потрепвам, но чак пък такова специално внимание никога не съм и обръщала. И една вечер, както си се прибирах до нас, загледах се в нея и ми се стори, че виждам някой или нещо в един от прозорците. Това беше за част от секундата и реших, естествено, че ми се е привидяло. И в следната нощ я сънувах. И не беше само тогава. Всеки ден в който сънувах нещо, тя се появяваше в съня ми и бях там било то с приятели, било то сама, по какви ли не причини (мислехме, че е някакво училище или болница и всякакви такива неща бяха), иии никога не успявахме да се измъкнем от там. Но само едно нещо във всеки сън беше същото - на края на съня виждах това...нещо... и умирах или се случваше нещо лошо. Та будих се от такива кошмари в продължение на сигурно месец... и накрая с приятелите ми решихме да отидем до тая сграда. Минахме до нея, огледахме я, нямаше начин да се влезе. Разучихме и разбрахме, че уж някога там е имало някакъв завод... В същата вечер, когато се прибрах, я сънувах пак. Сънувах как със същите приятели сме заключени в нея и, че искат да ни убият... И тогава, намерихме изход... избягахме през полето и се върнахме вкъщи... и оттогава никога не съм я сънувала... Face your fears, I guess...

Другата история е с една моя приятелка. Тя има неописуем страх от тъмното още от малка, породен от това, че като спи в стаята си имала чувство, че нещо я наблюдава. Постоянно чувствала нечие присъствие...
Та аз, тъпата, реших да и докажа, че няма от какво да я е страх, че няма нищо в стаята и и тн. Взех свещ, огледало и там всичките глупости, реших да "извикам" този някой, с мисълта, разбира се, че нищо няма да се случи и, че тя ще се успокои.
Взех свещта и я запалих и в следващите няколко секунди се случиха много неща - опарих се със запалката, приятелката ми се разпищя и... тока спря.... Котката и започна нервно да обикаля из стаята, сякаш втренчена в нещо. Приятелката ми не спираше да крещи от страх, аз само я успокоявах. Там на тъмното, тая свещ беше единственото нещо, което светеше и това някак доста я плашеше. Тогава, си казах "стига толкова глупости, ако наистина има някой, да вземе да се покаже." и в същия момент изгасих свещта. ТОЧНО тогава тока се пусна..... В първите няколко секунди видяхме нещо като сянка, някакво кълбо да се вее над свещта... и след миг изчезна... Котката и продължи да зяпа в тая точка...
Не знам дали всичко това с тока е било съвпадение, но сериозно ме уплаши...

Имах и случай как както си седя ей така на дивана на балкона късно вечерта и си говоря с приятеля ми, микровълновата сама да се пусне (тя е в другия край на балкона). Чух звука от това как се пуска, почнах да пищя, и приятеля ми не знам колко време ме убеждаваше да отида до нея и да я изключа, ама аз треперих от страх... беше пусната на 20 минути или нещо такова, така се бях стресирала, че имах чувството, че отброяваше живота ми... отидох, издърпах я от контакта и си легнах... въх

И имам една друга история. В стаята ми като си лягам и е тъмно, на бялата стена се очертава вратата на балкона ми. Там много често виждах едва ли не как някаква черна сянка прелита със скоростта на светлината постоянно. Не знам как си го обяснявах, като "прилепи" май или нещо такова, въпреки че знаех, че е невъзможно. И си заспивах спокойно.
И наскоро, пак си седях на дивана на балкона. И прозореца от другия край беше отворен и виждах отражението ми. Просто погледнах към него и се загледах и докато го зяпах, видях нещо черно да прелита над мен в отражението, обаче мааалко по-бавно и успях да го различа, и съм СИГУРНА, че не е било въображението ми...после ме беше страх да мръдна...

Имам и още, но мисля, че това са по-значимите. Иии така. Лека нощ

[JuStElly]

Честно казано аз никак не съм суеверна, винаги за да се убедя, че нещо съществува, трябва да го видя с очите си.
НЛО-то обаче е изключение и съм на мнение, че просто няма как да сме сами в целия Космос. Не може никой да отрече, че има шанс за съществуването на условия за живот и на други планети, някъде там в безкрая...
За духовете съм чела книги, гледала репортажи, слушала съм стряскащи истории от приятели и какво ли не, но като по-малка не съм вярвала в такива неща. Обаче по-късно съм имала МНОГО случки, които не успях да си обясня логично и ме накараха сериозно да се замисля...
И да, ще разкажа някои.

Та, първата е... квартала на една приятелка е на около 20 минути път от моя и винаги когато пътувам с рейса до там, той минава през една бяла, изоставена сграда. Тя е на едно поле и е буквално в средата на нищото. Не знам защо, ама всеки път като ходих до там и я мярках, ме караше да потрепвам, но чак пък такова специално внимание никога не съм и обръщала. И една вечер, както си се прибирах до нас, загледах се в нея и ми се стори, че виждам някой или нещо в един от прозорците. Това беше за част от секундата и реших, естествено, че ми се е привидяло. И в следната нощ я сънувах. И не беше само тогава. Всеки ден в който сънувах нещо, тя се появяваше в съня ми и бях там било то с приятели, било то сама, по какви ли не причини (мислехме, че е някакво училище или болница и всякакви такива неща бяха), иии никога не успявахме да се измъкнем от там. Но само едно нещо във всеки сън беше същото - на края на съня виждах това...нещо... и умирах или се случваше нещо лошо. Та будих се от такива кошмари в продължение на сигурно месец... и накрая с приятелите ми решихме да отидем до тая сграда. Минахме до нея, огледахме я, нямаше начин да се влезе. Разучихме и разбрахме, че уж някога там е имало някакъв завод... В същата вечер, когато се прибрах, я сънувах пак. Сънувах как със същите приятели сме заключени в нея и, че искат да ни убият... И тогава, намерихме изход... избягахме през полето и се върнахме вкъщи... и оттогава никога не съм я сънувала... Face your fears, I guess...

Другата история е с една моя приятелка. Тя има неописуем страх от тъмното още от малка, породен от това, че като спи в стаята си имала чувство, че нещо я наблюдава. Постоянно чувствала нечие присъствие...
Та аз, тъпата, реших да и докажа, че няма от какво да я е страх, че няма нищо в стаята и и тн. Взех свещ, огледало и там всичките глупости, реших да "извикам" този някой, с мисълта, разбира се, че нищо няма да се случи и, че тя ще се успокои.
Взех свещта и я запалих и в следващите няколко секунди се случиха много неща - опарих се със запалката, приятелката ми се разпищя и... тока спря.... Котката и започна нервно да обикаля из стаята, сякаш втренчена в нещо. Приятелката ми не спираше да крещи от страх, аз само я успокоявах. Там на тъмното, тая свещ беше единственото нещо, което светеше и това някак доста я плашеше. Тогава, си казах "стига толкова глупости, ако наистина има някой, да вземе да се покаже." и в същия момент изгасих свещта. ТОЧНО тогава тока се пусна..... В първите няколко секунди видяхме нещо като сянка, някакво кълбо да се вее над свещта... и след миг изчезна... Котката и продължи да зяпа в тая точка...
Не знам дали всичко това с тока е било съвпадение, но сериозно ме уплаши...

Имах и случай как както си седя ей така на дивана на балкона късно вечерта и си говоря с приятеля ми, микровълновата сама да се пусне (тя е в другия край на балкона). Чух звука от това как се пуска, почнах да пищя, и приятеля ми не знам колко време ме убеждаваше да отида до нея и да я изключа, ама аз треперих от страх... беше пусната на 20 минути или нещо такова, така се бях стресирала, че имах чувството, че отброяваше живота ми... отидох, издърпах я от контакта и си легнах... въх

И имам една друга история. В стаята ми като си лягам и е тъмно, на бялата стена се очертава вратата на балкона ми. Там много често виждах едва ли не как някаква черна сянка прелита със скоростта на светлината постоянно. Не знам как си го обяснявах, като "прилепи" май или нещо такова, въпреки че знаех, че е невъзможно. И си заспивах спокойно.
И наскоро, пак си седях на дивана на балкона. И прозореца от другия край беше отворен и виждах отражението ми. Просто погледнах към него и се загледах и докато го зяпах, видях нещо черно да прелита над мен в отражението, обаче мааалко по-бавно и успях да го различа, и съм СИГУРНА, че не е било въображението ми...после ме беше страх да мръдна...

Имам и още, но мисля, че това са по-значимите. Иии така. Лека нощ

Край,сега няма заспиване ;ххх Иначе историите ти са супер интересни ;д

[Marrssi]

Не съм учен или нещо такова, ама съм много наясно с тези неща... така 1-во както някой потребиле казаха от толкова много галиктики неможе да сме само ние... това е вярно защото ние на земята сме се появили на късмет защото нито сме били твърде близко до слънцето нито твърде дълече, и заради това има условия на живот.Със сигурност има такива вещества който не се нуждаят от същите условия, но от подобни.Имаше една звезда подобна на слънцето май беще Джудже, със сигурност има такива планети като земята на същи разстояние на което има условие за живот същите като на земята.Както казах ние сме се появили по късмет, били сме късметлии.Може да е имало много преди нас някакъв друг живот, или много след нас да има...

Пс: За историята с духовете не съм сигурен дали съществуват, аз вярвам ама не чак толкова много... и има демони, който влизат в тятоло на човека, и се гонят с ексзорсизъм.А погледнато от реалноста за духовете е малко невъзможно защото човек се контролира главно от сърце и мозък.Когато човек почине сърцето и мозъка спират.Незнам тези духове от къде се появяват.

[autumn666]

Край,сега няма заспиване ;ххх Иначе историите ти са супер интересни ;д

И твойте бая ме стреснаха :Д

Пс: За историята с духовете не съм сигурен дали съществуват, аз вярвам ама не чак толкова много... и има демони, който влизат в тятоло на човека, и се гонят с ексзорсизъм.А погледнато от реалноста за духовете е малко невъзможно защото човек се контролира главно от сърце и мозък.Когато човек почине сърцето и мозъка спират.Незнам тези духове от къде се появяват.

Душата? Мисля, че някой потребител го беше обяснил преди мен, но тъй като ме мързи да търся ще се опитам да го кажа по подобен начин. Цялата вселена е енергия, следователно и ние хората. След като човек почине, неговата енергия не се губи, защото няма как. Вярвам, че именно това е "душата" - някакъв сноп енергия вътре в нас.
От там нататък всеки си вярва в различни неща, свързани с душата, които му се струват най-логични.
Не знам дали ще разберете моята теория, но ще ви я кажа, какво пък.

Не съм религиозна, но вярвам в прераждането. Теорията ми е, че след като един човек почине, душата му може да се задържи колкото си поиска време на земята, ако е привлечена от нещо на нея и още повече, ако живота и е бил отнет насилствено. След това не отива в никакви Ад или Рай, а се ражда отново в друго тяло. Не случайно има хора, които имат някакви мътни спомени за нещо от предишния си живот или знаят чужди езици, могат да свирят на някой инструмент от много малки, без да са се учили на това...
Аз самата съм преживяла нещо подобно, което ме е карало да вярвам в това, но не знам дали ми се иска да го споделям тук.

[SunnyBlue]

Всеки вярва в каквото си иска, аз мисля че няма значение на колко години си че да се срахуваш от нещо.

По темата..вярвам да. Не ми са се явявали духове (и дано не ми се яви ) ама тръпки ме побиват след като знам че преди много година под блока ни е било турско гробище. Е за тва не ходя в мазата

[Rabalka]

На мен ми се е случвало да легна да спя и да си затворя очите и уж в същия момент ги отварям и вече станало време за даскало и се чувствам супер изморена и недоспала!

[dPa3HuTeJl]

Няма духове, има Lucifer.

[angelk_m]

[QUOTE=idioticallystupid_;9257620][i]Интересна тема..
Не съм родена в събота но ми се случват много странни работи

Преди една седмица се събудих към три часа сутринта и видях силует до леглото ми /уличната светлина осветява достатъчно и всичко се вижда в стаята ми/. Първо помислих че е майка ми.. формата беше черна. Като че ли се молеше: беше клекнала със събрани ръце. Видях я за няколко секунди, после светнах лампата и изчезна.
На сутринта иконата ми на Дева Мария /която е на нощното ми шкафче, близо до мястото където беше силуетът/ беше паднала. Сякаш нещото се молеше на иконата.. О.О Може би си въобразявам а и бях полу-заспала...

Една вечер през зимата не можех да заспя защото чувах шумове от долния етаж. Нашите си бяха легнали /на третия етаж/, а при мен /на втория/ беше само сестра ми /която не може да излезе от креватчето си понеже има огради/. Чуваха се звуци сякаш някой се качва по стълбите, отваря вратите и прозорците и светка лампите. Едновременно. Помислих че ни ограбват и щях да напиша смс на мама / / но ги чух да слизат с втория ми баща и излязох от стаята ми.. и те бяха чули затова провериха всички стаи. Нямаше никого, а всички лампи бяха огасени. О.О
После си легнахме и само чух стълбите /стаята ми е точно до стълбището/ да скърцат отново. После нищо..
Не мога да си го обясня.

В тази къща сме само от година и майка ми искаше да вика светец да освети къщата защото откакто сме тук все имаме проблеми и болести.. ://

Също така, преди три-четири години /била съм на 10 или 11/ отидох да спя при една приятелка. Преди да си легнем в стаята видяхме нещо бяло, като пушек и изтичахме в хола. После се събудих през нощта и не можех да мърдам, цялата бях изтръпнала, не можех да дишам нито да говоря /пробвах да крещя/. Имах чувството че някой ме държи за гърлото и чух нещо като "шшшт". Успях да си отворя очите и бях толкова уплашена, че седях будна до сутринта и даже не посмях да събудя приятелката ми.
По-късно четох за това в интернет - парализа на съня или нещо такова.. но все пак ме уплаши.

Имам още много такива случки но ме мързи да пиша всичко...

Гледай четвъртият вид (the fourth kind), базиран на реална история! С този филм можеш да си обясниш мн неща, особено около странното събуждане около 3 сутринта!