Зодиите-опишете се:)

[Doom_Stalker]

Добре де, дори да приемем, че комплексът на Електра е валиден при всички (което не знам как си го заключил, но все тая - ако искаш дай някакви източници), то текущото му количествено проявление е абсолютно незабележимо и е ненужно да бъде назоваван.

Комплекса на Едип или Електра е валиден защото децата имат сексуалност, въпреки догмите по тази тема. А родителите са първите идолни образи на едно дете. Така както децата приемат родителите си с определени черти които те не притежават и се комплексират от това, така и родителите са също първите сексуални образи за децата. И понеже повечето хора са хетеросексуални, то е нормално детето да има привличане към родителя от противополжния пол. Следователно детето отделя повече от вниманието и стремежите си за да се докаже на този родител. Оттам когато родителя не обръща внимание на детето, детето развива комплекс и компенсация - да спечели вниманието и одобрението на този родител. Прочети тази тема и ще разбереш в каква връзка съм го вметнал това.
http://www.teenproblem.net/forum/sho...BD%D0%B0%D1%80
Играта на обвиняване и преструване на сърдита с цел печелене на внимание я знаем всички. И всички сме я играли като деца. Точно това се наблюдава и тук. Само че запълнено с псевдо-аргументи.

За Фройд... не знам защо тръгна да ми обясняваш същността на теориите като цяло и то до последното изречение. Сериозно ли смяташе, че има нужда да ми разясняваш тези неща?

Обясних ти за да разбереш защо тези теории не ме изразяват и не се възприемам като техен говорител и вярващ в тях. И всъщност отговора ми не беше само отговор, но и общовалидно изяснение отнасящо се до всичко написано дотук.

[ScarlettS]

^
Съмнявам се да има реално такава зависимост и момичето да търси повече вниманието на бащата и съответно синът на майката. Ако има засилено търсене на внимание спрямо който и да е родител, това едва ли се дължи толкова на пола и сексуалните предпочитания на детето, колкото на определени качества и текущата роля в семейството.

Обясних ти за да разбереш защо тези теории не ме изразяват и не се възприемам като техен говорител и вярващ в тях. И всъщност отговора ми не беше само отговор, но и общовалидно изяснение отнасящо се до всичко написано дотук.

Че всичко това не е ли ясно за всяка една тема първо заради твоя отказ от самоидентификация и после заради пределно ясната същност на думата "теория" ? Дори да не ставаше въпрос за теория, нали сме обсъждали вече невъзможността за обективизъм и липсата на абсолютна истина като резултат спрямо което и да е нещо?

[Doom_Stalker]

^
Съмнявам се да има реално такава зависимост и момичето да търси повече вниманието на бащата и съответно синът на майката. Ако има засилено търсене на внимание спрямо който и да е родител, това едва ли се дължи толкова на пола и сексуалните предпочитания на детето, колкото на определени качества и текущата роля в семейството.

Това търсене на внимание породено от сексуално привличане може да не ти се иска да го приемеш, но го има. Момичетата обичат повече бащите си, а момчетата - майките си. И това освен, че е забелязано от науката, аз също съм го забелязал, казах вече примера със сестра ми. Дори съм го забелязал в себе си. Поне различни аспекти от него. Няма да навлизам в подробности...Така че "характера" на родителя има значение но и отношението на детето в случая е важно. Защото и хората по улиците се държат гадно или пък са добрички, но не се опитваш да спечелиш тяхното благоволение защото те и мнението им не значи малко за теб. В детството обаче мнението на родителя значи много. Като родителска, като морална, като сексуална и т.н. фигура. И всъщност образа на бащата или майката се запазва като един подсъзнателен коректив, който контролира отвътре и определя търсенето(компенсирането) на някакъв недостатък.

Че всичко това не е ли ясно за всяка една тема първо заради твоя отказ от самоидентификация и после заради пределно ясната същност на думата "теория" ? Дори да не ставаше въпрос за теория, нали сме обсъждали вече невъзможността за обективизъм и липсата на абсолютна истина като резултат спрямо което и да е нещо?

Ако си говорех само с теб половината неща тук не бих ги написал. Надявам се разбираш това...Но понеже исках да наблегна на това, че тези идеи не са мои, не бива да се възприемат като мои и аз съм само техен условен говорител, затова изписах всичко това. Нищо повече. Защото хората се идентифицират с думите, действията, мислите и емоциите си, и е нормално да възприемат това, което пиша като моя идентификация, като моя образ. Което е неточно.
Също така отказа от самоидентификация е самоидентификация. Така че не бих го разглеждал като отказ, а по-скоро като липса на такава.

[ScarlettS]

Момичетата обичат повече бащите си, а момчетата - майките си. И това освен, че е забелязано от науката, аз също съм го забелязал

Аз пък не съм го забелязала. Дай научните сведения.

Ако си говорех само с теб половината неща тук не бих ги написал.

Добре, значи просто да игнорирам ненужните обяснения отсега нататък?

Също така отказа от самоидентификация е самоидентификация. Така че не бих го разглеждал като отказ, а по-скоро като липса на такава.

Знам как го наричаш и неслучайно написах 'отказ'. Освен ако не говориш за някаква повърхностна самоидентификация, което предполагам и при мен го има. В по-пълния смисъл на думата дори не знам дали е постижимо. Може би трябва да ми дадеш дефиниция и признаци за "липса на самоидентификация".

[Doom_Stalker]

Аз пък не съм го забелязала. Дай научните сведения.

Не обичам да цитирам източници, затова беше и "ненужното ми обяснение" от предния пост. Както и да е. Източниците не са надежден източник на информация за мен, най-малкото защото те не могат да опишат нещата така както аз ги виждам. Те са неща, които някой друг ги е видял така. А като знам как хората "вярват" в науката и я изживяват като истина, тези източници ми се струват още по ненадеждни. Но ще ти дам моето обяснение, така както аз съм го видял и осмислил. Образите на майката и бащата изпълняват различни функции в децата. Най-общия родителски "образ" се характеризира с по-общочовешките неща - в смисъл тези които са валидни и за двата пола. Когато детето е малко, то вижда в своите родители едни завършени и функциониращи хора - нещо което детето не е. От там детето цели да изкопира всяка характеристика на родителите с цел да се изживява и то като завършено и функциониращо, тоест да компенсира своята малоценност. Но освен "общите" човешки качества, детето прави разлика между половете. Като е напълно естествено момичетата да се идентифицират с майките си(защото са жени), а момчетата с бащите си. Всъщност идентифицирането на момичето с майката като жена е една от първите важни самоидентификации.Но тъй като част от характеристиките на майката е да "угажда" и "да се харесва" на бащата, то е нормално част от тези характеристики да се откопирват и от дъщерята. Образът на бащата е "различен", момичето не се асоциира с него. Затова и момичетата и момчетата взаимно се "отричат" в пред-пубертетните години, тоест момичетата изкопирват онази женственост на майката и отричат "мъжествеността" на бащата. И това се забелязва в отношенията между момичета и момчета в тази възраст. Но именно интереса към непознатото и различното създава един по-особен образ, който от отричане преминава в желание за притежание и близост. Който прераства в желание за притежание на това, което липсва - в случая образа на бащата. И оттам в желание за внимание и компенсиране на изискванията на бащата. Тук естествено зависи какъв е бил бащата и какво е изисквал. Всичкото това което описах е само нищожна част от цялото(взаимоотношения между родител-дете). Но е факт че присъства в човешката психика. Все пак не съм се интересувал много конкретно от отношенията между баща и дъщеря(разбираемо защо), затова познанието ми свършва дотук. Ако трябва наново да разсъждавам върху този въпрос, сигурно ще коригирам доста от нещата. Още повече че отношенията се изменят с годините (за обща справка - Психосоциална теория на Ерик Ериксън).Затова обхващането на толкова голям спектър от отношения е непосилна задача, поне тук и с малко думи.

Знам как го наричаш и неслучайно написах 'отказ'. Освен ако не говориш за някаква повърхностна самоидентификация, което предполагам и при мен го има. В по-пълния смисъл на думата дори не знам дали е постижимо. Може би трябва да ми дадеш дефиниция и признаци за "липса на самоидентификация".

Докато се отъждествяваш с ума си и изживяваш като истина думичките и това което те описват, никога няма да можеш да ме разбереш. Просто се изисква съвсем друго ниво на съзнание и мисъл. Затова не се и опитвай да "рисуваш моя картина с твои цветове", защото просто ще е неточна. Знам че така или иначе го правиш и от това няма бягство, но не си вярвай. Както аз не си вярвам, че представата ми за теб е това, което си ти.

Дефиниция за липса на идентификация няма, защото липсата на идентификации е липса на дефиниции. Това е съвсем различен свят, където се гледа над дефиницията. Където се гледа самия образ, а не се гледа през него. Но за всеки, който се вживява в дефиницията и образа, това е неразбираемо.

[BuBzzz]

Стрелец
Много чусвителна
егоист на моменти
избухлива съм понякога
ревнива,но без да го показвам
Много забравям,разсеяна съм
винаги бих помогнала на човек в нужда
мразя дискотеки,партита и т.н

[Nam3less3]

Стрелец
Много чусвителна
егоист на моменти
избухлива съм понякога
ревнива,но без да го показвам
Много забравям,разсеяна съм
винаги бих помогнала на човек в нужда
мразя дискотеки,партита и т.н

Doom_Stalker лае, керванът си върви.

[ScarlettS]

Затова обхващането на толкова голям спектър от отношения е непосилна задача, поне тук и с малко думи.

Да, поне за това мога да се съглася. Жалко, че не обичаш да цитираш източници, защото ми беше интересно, къде науката потвърждава твърденията ти от предния пост.

Докато се отъждествяваш с ума си и изживяваш като истина думичките и това което те описват, никога няма да можеш да ме разбереш. Просто се изисква съвсем друго ниво на съзнание и мисъл. Затова не се и опитвай да "рисуваш моя картина с твои цветове", защото просто ще е неточна. Знам че така или иначе го правиш и от това няма бягство, но не си вярвай. Както аз не си вярвам, че представата ми за теб е това, което си ти.

Прав си, че се отъждествявам с ума си (дефиниция: като характеристики на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание, способност за комуникация, множество несъзнателни процеси.) В ума се включва съзнанието (дефинция: Consciousness is the quality or state of being aware of an external object or something within oneself. It has been defined as: subjectivity, awareness, sentience, the ability to experience or to feel, wakefulness, having a sense of selfhood, and the executive control system of the mind.) Посочих дефинициите, защото знам, че твоите за ум и съзнание сигурно са различни.
Не претендирам за истинност нито за мен, нито за теб. Това не стана ли ясно още горе заради субективизма?
За картината съм съгласна само наполовина. Според мен ще е неточна независимо дали цветовете са мои или твои.

Дефиниция за липса на идентификация няма, защото липсата на идентификации е липса на дефиниции. Това е съвсем различен свят, където се гледа над дефиницията. Където се гледа самия образ, а не се гледа през него. Но за всеки, който се вживява в дефиницията и образа, това е неразбираемо.

Ами добре. А ти живееш ли в това състояние на "липса на самоидентификация"? Или просто си го представяш, но не си го достигнал все още?

[JoLLiE92]

Току що го нарече куче. Ако мога да си позволя - кучка.
Напълнихте темата с простотиите си, аре стига!

[Trussel]

^ Беги оттука бе, достатъчно те насраха, единственото което можеш да направиш е да се оттеглиш тихомълком и в най-добрия случай да си извадиш поне миниатюрна поука за себе си и самозаблудите ти, а не да правиш пореден предъвкан отчаян опит за изкупление на фрагилното ти его.

inb4 "не ми пука за мнението на анонимници в Интернет "

[JoLLiE92]

Никой не ме е "насрал" и няма да допусна да го направи. Егото ми си е перфектно, благодаря. Ще му предам поздрави.
и само ще ви споделя, че нищо не разбирате от зодии

[defender]

че нищо не разбирате от зодии

аз зодиите ги разбирам - "Зодия щурец" е много готина песен.

[lubovvv]

0 аргументи, още повече се самоизлагаш

Tи спри да ми казваш с кое съм се изложила и с кое не съм. Трябва да ти е станало ясно, че не си ти човека, който ще каже, както и не си ти човека, чието мнение ме интересува лично мен....

[lubovvv]

Аххх, красотата на човешкия ум. Може би мили госпожици не разбирате, че това за което говоря се случва предимно във вашето подсъзнание. Какво се намира там вие не знаете, не зависи от вас, не можете да избирате.

Всяка от вас отдели значителна енергия в писането си да ми докаже колко НЕ се е намерила в моите думи. И въпреки, че стилът ви на писане беше различен, естеството на реакцията беше еднакво. Защо бихте изобщо се трудили да ми отговаряте ако не се намерихте в моето описание? Може би това е станало косвено, и сигурно не съм отгатнал всичко.... Но факта, че се афектирахте показва, че егото ви е под атака. Оттам се задействат психични механизми, които имат за цел да предпазят вашия образ от нежелана за вас информация. Всъщност така работи несъзнателното и това Фройд нарича "Изтласкване"... всеки болезнен спомен, всяка грешка, всяко нежелано действие, мисъл, информация и т.н. се "изтласква" отвъд пределите на съзнателното, и така то става безопасно. Но всъщност то продължава да съществува във вас, и когато аз отново го предизвикам, защитните механизми се активират - за да избутат отново тази нежелателна информация в несъзнателното. Всъщност наличието на РЕАКЦИЯ е най-ясния показател за СТИМУЛ. Ако вие не се намерихте в моите думи(съзнателно или несъзнателно), тоест ако аз не съм ви СТИМУЛирал, то ответна РЕАКЦИЯ изобщо нямаше да има. Но ето, че такава има. Естествено прикрили сте всичко това с псевдо-обяснения за пред себе си и за пред мен, но "обличането" на толкова първосигнални реакции в дрехите на интелигентни думи е просто флирт с интелектуализма. Нищо повече. Можете да прикриете всичко това с опити за омаловажаване на естеството на информацията(Кой си ти, че да ме съдиш?), чрез ad hominem аргументи(Ти си човек без работа, само се заяждаш), чрез облягане на някаква представа за морал (Ти нямаш право да правиш такива анализи)....и още много други. Но именно тук се вижда колко наранено и отбраняващо се е вашето его. Защото именно това е характерно за егото - когато е под атака, то почва да се свива, и като едно диво животно хапе и драска от страх да не умре. Вашето изкуствено създадено АЗ също го е страх да не умре. Отначало агресията и победоносното поведение е по-силно, даже се нежелателната информация става повод за прикрита само-влюбеност. Но ако малко повече задълбая(за което ми трябва повече информация), вие ще се пречупите и от вашето самочувствие и само-усещане ще е останал само спомен.



Това е парадокс. Самочувствието е компенсация на комплекс. Колкото по-голямо самочувствие, толкова повече комплекси.

Това, което си написал е доста безсмислено. Имам чувството, че ти се изкарваш за човек, който е безгрешен и е над останалите, т.е. ти ВИНАГИ си прав, а ние грешим. Ясни с ами такива хора като теб. Използват нещицата, които са чели в книжките на ВЕЛИКИТЕ психолози и философи, за затапване на отсрещния "противник" ( защото за теб всеки човек е противник!). Та тези хора като теб се наричат софисти. Използват доста думи в спора и аргументи, та по този начин съвсем успешно (според тях) провокират събеседника си да се замисли в това колко ТЕ са прави. Но не! Ти си написал ПРОСТО една ОГРОМНА камара от глупости, нямащи НИЩО общо с темата.

[Doom_Stalker]

Прав си, че се отъждествявам с ума си (дефиниция: като характеристики на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание, способност за комуникация, множество несъзнателни процеси.

Мисля че вече дадох този пример, но ще го дам отново....Да се отъждествяваш с ума си е все едно да се отъждествяваш с ръката си. Ти не си ръката си, нали? Всъщност ТИ не съществуваш.

Всички тези характеристики на ума са чудесни инструменти и аз не се ограничавам от употребяването им. Но вече я няма цялата АЗ история. Защото това всъщност представлява АЗ-ът, това е "твоето битие" - твоите мисли, твоите чувства, твоите стремежи, страхове, драми, радости и т.н. Няма нищо лошо(шибана паразитна фраза!) в това да използваш ума си, но когато ти станеш самия ум и той те контролира напълно, тогава ти просто реагираш на обстоятелствата, а не ги съзнаваш и променяш.Това значи да се отъждествяваш със ума си - не да го използваш, а да се изживяваш като самия ум, като тук включвам всичките неща които изброи. Още повече, че повечето от тези неща формирани в ума ти, като дефиниции,мотиви, установени позиции и пътища на мисълта, изобщо не са създадени от теб. Ти просто ги приемаш още като дете и ги изживяваш като свои, но те не са. Естествено не всичките. Някой от тях доразвиваш вътрешно и тях наричаш АЗ, това което те отличава уж от другите. Но тук отново потъваш в едно блато от вечни противоречия.... защото ако няма други хора, няма как да се огледаш в тях, няма как да се различиш от тях. И така живееш живота си в думите на другите и през техните очи. Това е всъщност фундамента на цялата игра на думи - самоидентификацията и разделянето на света - фрагментирането му, поставянето му в дефинирани граници, там където АЗ-ът съществува, а всичко отвъд тези граници е НЕ-АЗ. Ако нямаше 1 и 2, където ти да кажеш "АЗ СЪМ 1", изобщо нямаше да има АЗ. И това е всъщност АЗ-ът - избор на това какъв искаш да бъдеш в момента. Дали ще избереш да си щастлив или нещастен, дали ще си печелещ или губещ, дали ще си "голям" или "малък", това няма значение. Докато има граници, докато има АЗ и НЕ-АЗ, ти си обречена да виждаш само от едната страна на границата. Оттам идва съждението, че докато има субект, реалността винаги ще е субективна. Ето затова ума(и всичките му елементи) служат за постоянно разкриване и "дълбаене" в "ЖИВОТА", но в момента, в който слагаш АЗ в цялото това нещо и си казваш АЗ СЪМ ТОВА, ДРУГИТЕ СА ТОВА, тогава започваш да си гониш опашката и да играеш вечната игра на Ин и Ян(това е смисъла на този символ всъщност). Играеш на "губене на едното за да намериш другото"... или "гледаш през очите на злото за да търсиш доброто". Това имам предвид под отъждествяване с ума - слагането на АЗ, който да преживява, да премисля, да се тревожи, да обича и най-общо - ДА БЪДЕ нещо, някъде, някога и с някого.
А съзнанието е точно обратното - то е да бъдеш тук и сега - завинаги. Тоест да не бъдеш нищо.Повечето хора възприемат съзнанието като някакво себеусещане за правилно или неправилно. Примерно да се осъзнаеш, че си сгрешил в някаква житейска ситуация. Това са глупости. Но такъв смисъл влагат повечето хора в себеосъзнаването.

За картината съм съгласна само наполовина. Според мен ще е неточна независимо дали цветовете са мои или твои.

Да, точно затова не се и "рисувам".

Ами добре. А ти живееш ли в това състояние на "липса на самоидентификация"? Или просто си го представяш, но не си го достигнал все още?

Това състояние е във всички нас и то е изконната ни природа. Някой го наричат душа, други както си искат. Това няма значение. Но за да се свържеш с него, да станеш едно цяло(без добро и зло, без АЗ и НЕ-АЗ), трябва първо "да умреш", да умре твоето АЗ - това което има лична карта, ЕГН, семейство, работа, обществено положение, вярвания, убеждения, мечти, страдания и т.н. Но повечето хора не искат да се жертват от тези неща от страх да престанат да бъдат нещо, да спрат да бъдат "големи" или "малки", от страх да спрат да съществуват. Защото без всичките тези идентификации от тях не остава нищо...Както и да е. Да, в това "състояние" съм. И въпреки, че понякога се връщам към старите и познати схеми, то като цяло вече не съм същия.

Всичките "отклонения" от темата са всъщност полу-отговори на твоите въпроси и с малко повече усилия предполагам ще успееш да навържеш нещата(и защо съм ги казал).

[Doom_Stalker]

Това, което си написал е доста безсмислено. Имам чувството, че ти се изкарваш за човек, който е безгрешен и е над останалите, т.е. ти ВИНАГИ си прав, а ние грешим. Ясни с ами такива хора като теб. Използват нещицата, които са чели в книжките на ВЕЛИКИТЕ психолози и философи, за затапване на отсрещния "противник" ( защото за теб всеки човек е противник!). Та тези хора като теб се наричат софисти. Използват доста думи в спора и аргументи, та по този начин съвсем успешно (според тях) провокират събеседника си да се замисли в това колко ТЕ са прави. Но не! Ти си написал ПРОСТО една ОГРОМНА камара от глупости, нямащи НИЩО общо с темата.

Изглеждаш ми леко изнервена и агресивна. Да не би съжденията ми да са те оставили в неприятно емоционално състояние?

Такава първосигнална реакция, на фона на тези гръмки и претенциозни обвинения, е просто гавра с интелектуалния подход. Това е разбираемо, след като основното в коментара ти беше реагирането, а останалото беше просто пълнеж и празни приказки. Всъщност изобщо нямам нищо против теб, още по-малко пък те виждам като противник(Противник на какво? На моите убеждения ли? ) Нападението върху теб беше с чисто развлекателен характер. Както всъщност и "анализа" на JoLLiE92.
ДА, всичко това беше трол. Успешен, както виждам...

inb4 "Не съм изнервена, съжденията ти не струват, ти си гаден бла бла бла hurrr durrr"

[ScarlettS]

Тези неща звучат хубаво на теория, но за да не съм прекалено крайна ще кажа, че просто съм скептична в тяхното приложение на практика. С оглед на човешкия мозък се съмнявам да може да няма субект, да е възможно това ''умиране'' и сливане със "съзнанието" с твоята дефиниция - душа. Защо това съзнание/душа като продукт на мозъка да не е част от матричните модели? Знам, че ти отричаш само идентификацията с мислите, но според мен самата човешка мисъл разваля същността на това "да бъдеш нищо".

И точно, защото проблемът ми е с практическото приложение, исках да ми дадеш признаци за това състояние. Пробвай да не казваш, че се опитвам да го поставя в някакви граници и да го рисувам с мои цветове. Отговаряй конкретно, ако е възможно. По какво се различава човекът, който говори и мисли, но "не се идентифицира с тези неща" от другите? Предполагам не изпитва емоции/чувства? Изпитва ли интерес и влечение към нещо или просто постоянна апатия? Изпитва ли инстинкт за самосъхранение? Общува ли и ако да защо? Спазва ли някакви обществени норми и задръжки? Като цяло: по кои белези се различава от хората, "самоидентифициращи се с думите и отъждествяващи се с ума си" ?

[Doom_Stalker]

Защо това съзнание/душа като продукт на мозъка да не е част от матричните модели?

В основата на съзнанието(или душата) не стои някакво знание, корелация, дефиниция, път и т.н. Затова то няма как да бъде матрица и модел. Ако ме питаш дали е част от мозъка - да, вероятно. Част от човека е. Но не се подлага на логика, мислене, дефиниране и т.н., просто защото то е отвъд тези неща.

По какво се различава човекът, който говори и мисли, но "не се идентифицира с тези неща" от другите?

Всяка радост или нещастие, всяко убеждение, всяко отричане на друго убеждение, всяка емоция, всяка мисъл става това което е. Не част от теб. Болката става болка, а не "Боли МЕ"; Радоста става радост, а не "Аз се радвам". Центърът се измества над тези концепции и те губят оригиналното си значение. Защото за да има радост трябва да има някой, който да се радва. А в случая такъв няма.
Затова човека не-идентифициращ се с "тези неща" не може по никакъв начин да бъде провокиран, изнервен, ощастливен, и каквато друга психична реакция се сетиш. Тези неща губят значението си и стават просто хвърчащи понятия.

Предполагам не изпитва емоции/чувства?

Това зависи от човека. Емоциите са естествено нещо, но те не са фактор. Естествено за всеки, който ги преживява като свои, те стават част от живота и "АЗ"-ът му. Но иначе са си просто психичен еквивалент на стимул-реакция. Тоест нямат влияние.

Изпитва ли интерес и влечение към нещо или просто постоянна апатия?

Влечението и апатията са двете страни на една и съща монета. Тези неща също се губят.

Изпитва ли инстинкт за самосъхранение?

Кой изобщо ИЗПИТВА инстинкт за самосъхранение? Това е несъзнателен процес, който е в естествената човешка природа. Както когато като се порежеш кръвта ти се съсирва. Това е нещо подобно, само че на психично ниво. И естествено е нормална реакция на организма , но е част от една по-древна и животинска система. Няма нищо общо с "човешкото".

Общува ли и ако да защо?

В типичния смисъл на общуването - не. Общуването по принцип е подаване на сигнали и влизане в роли с цел допълване на Аз образите.В такъв смисъл общуването е просто невъзможно. Хората в обществото говорят главно в две посоки -
1. Какво съм добро съм постигнал АЗ, какво хубаво СЪМ преживял и т.н. като всичко това може да бъде в миналото или бъдещето, а може също така да бъде в множествено чисто.Но важното тук е че има идентификация с някакъв образ на добро нещо.Тук идват всичките роли на щастлив, успял, достатъчен, весел, и изобщо каквато се сетиш положителна самоидентификация със събитие, място, човек, идея и т.н.
2 Какво лошо съм направил АЗ, какво лошо МИ се случило, кой МИ е направил лошо впечатление и т.н. - отново може да бъде в множествено число, и в бъдещето или в миналото. Тук идентификацията е с лошото. И това са ролите на нещастен, неуспял, недостатъчен, тъжен, и всяко друго себеотъждествяване с лошо събитие, място, човек и т.н.
Ролята на общуването е колективния вариант на тези идентификации. Хората взаимно си споделят какво хубаво или лошо са преживели, взаимно издигат или проклинат дадено събитие,идея, човек и т.н. Техните АЗ образи резонират на базата на някаква обща самоидентификация - пол, възраст, раса, народност, идея, ситуация.... и футболен отбор ако щеш. Така възникват религиите, идеологиите и т.н.... Както и да е. Това е друга тема.
Но тъй като всичките тези неща се губят, общуването в тази форма (на хвалене или оплакване), просто губи смисъла си. Човек който не се асоциира с "щастливото си АЗ" или с "нещастното си АЗ", или пък с "АЗ Българина" и т.н., просто няма за какво да си говори с останалите хора. Той просто не се вкарва в тези игри.

Спазва ли някакви обществени норми и задръжки?

Това вече си зависи от човека. При всички случаи не се вярва в тези неща и те не се приемат за истина.

Като цяло: по кои белези се различава от хората, "самоидентифициращи се с думите и отъждествяващи се с ума си"

По това, че не си създават образи, които да възприемат или отричат (като свои или чужди).

Изобщо трудно ми е да отговоря на тези въпроси, защото трябва да създам един образ, да му лепна някакви етикети и да го пробутам за "нещо"(и евентуално за "някой"). А ти ако искаш да научиш нещо за това, което говоря чрез образи просто няма да стане. То не е идея с концепции, при която "Като правиш това и това ще станеш това и това". Не става така. Така че въпросите ти в случая са безсмислени, както и отговорите ми.

[pandabear]

Направих грешката да прочета последните 2-3 страници пълни с
Явно съм доста назад с нещата, щом вече форумните анализатори са толкова на мода, баси. (сад панда)

Довечера ще се включа отново 'оти съм тЕле и мога да изпиша доста.

едит: "трол" признава, че е "тролвал".
дЪ фАк?
(facepalm)

[Doom_Stalker]

едит: "трол" признава, че е "тролвал".
дЪ фАк?
(facepalm)

Не подлагай на съмнение методите ми.

[pandabear]

^ ахааааааа, окей.

Аз съм теленце, с асцедент дева. Практична съм. Търпелива съм. Мразя някой да ме пришпорва за нещо. Когато се отнася до взимане на важни решение мисля много, но като цяло не харесвам колебанието. Адски организирна съм, не понасям бъркотията. Обичам да ми е комфортно, затова дори когато не съм си в нас гледам да си го направя уютно и приятно. Не си падам по драстичните и бързи промени. Държа на постоянството и откровеността. Свободата е едно от най-важните неща, които трябва да притежавам, за да се чувствам добре. Непукизмът не ми е присъщ въпреки че ми се е искало много пъти да съм такава. Понякога съм доста безгрижна и импулсивна или по-скоро само, когато съм влюбена. Обожавам символиката. Мразя простотията и неудачниците. И има моменти, в които ставам доста материална. Имам доста логическо мислене и аналитичен подход в живота. Имам доста силно изразено чувство за справедливост. Болезнено емоционална. Милостива и добродушна. И за мое учудване не особено толерантна. За мен е важна сигурността и доверието. Постоянно имам нужда да давам всичко най-добро от себе си. Амбициозна съм, прекалено много. Поставям си адски високи цели, нарочно, защото знам, че с многото желание и големия ми инат, ще ги постигна. Малко съм дребнава, като се замисля и злопаметна, на моменти.

Абе има доста много, но това смятам за най-важното.

[Nam3less3]

Много хубаво, но интересно кой ги чете тези мнения, мен са ми безумно скучни, да четеш как непознати хора се описват, поне да беше по-интересна личност, или само това че свързваш с някоя зодия тия качества ги прави забележителни.

Винаги съм се чудил как хората(от атеисти до вярващи) наивно се увличат по зодиите, а като стане дума за доста по-рационални, реалистични, интересни и важни духовни(ако можем така да назовем всичко от жанра) теми просто ги отричат или не ги разбират. Ама зодиите са много по-привилегировани, сигурно щото все говорят за нас самите, за хубавите ни качества, а всеки си мисли, че е най-великият.
И атеист да си, и религиозен да си, е ретардирано да се увличаш по зодиите, нито са научно-обосновани(много от другите явления са по-обосноваеми и обясними), нито водят към духовен прогрес, напротив, слагат те в рамка, все едно цял живот да не можеш да се отделиш от недостатъците на зодията ти.

[lubovvv]

Много хубаво, но интересно кой ги чете тези мнения, мен са ми безумно скучни, да четеш как непознати хора се описват, поне да беше по-интересна личност, или само това че свързваш с някоя зодия тия качества ги прави забележителни.

Винаги съм се чудил как хората(от атеисти до вярващи) наивно се увличат по зодиите, а като стане дума за доста по-рационални, реалистични, интересни и важни духовни(ако можем така да назовем всичко от жанра) теми просто ги отричат или не ги разбират. Ама зодиите са много по-привилегировани, сигурно щото все говорят за нас самите, за хубавите ни качества, а всеки си мисли, че е най-великият.
И атеист да си, и религиозен да си, е ретардирано да се увличаш по зодиите, нито са научно-обосновани(много от другите явления са по-обосноваеми и обясними), нито водят към духовен прогрес, напротив, слагат те в рамка, все едно цял живот да не можеш да се отделиш от недостатъците на зодията ти.

Eдин широкоскроен, интелигентен човек трябва да се интересува от всичко, така, както не можеш да се ограничаваш само в един стил музика.

[mrankoniiii]

Риби: всичко, което описва зодията ми напълно отговаря за мен. Характеристиките от датата на раждане - отново вярни.

Аналитичен и често затворен човек с лидерски заложби, неспокойна душевност, независим и интуитивен характер. Личност с налагащо се присъствие и оригинални идеи, свободна в мисленето и действията. Отличава се с критичен усет, взискателност и селективност по отношение на средата и обкръжението, но с всеотдайност към семейството и любимите хора. Индивидът се отличава с неочаквани реакции в поведението и необходимост от повече самодисциплина. Присъщи са му дадености като наблюдателност, добра памет и умения за планиране, интуиция, мисловна активност и стремеж към промени. В определени случаи – способност за изучаване на чужди езици.

Негативни аспекти: Повърхностност и параноични тенденции. Податливост на съблазни и изкушения. Душевни кризи и противоречия.

Същото важи за името ми, деня на раждане, въобще всичко.

Описание на Рибите - http://www.astrohoroscope.info/personal%2012.htm
Един много хубав сайт със всякакви хороскопи http://www.astrohoroscope.info/personal%2012.htm

Асцедентът ми е Рак /попринцип водна зодия.../ и пак описанието отговаря на личността ми - пффффффф странно...

За асцеденти - http://www.astrogalaxy.info/asc.htm

Дай перка

[Doom_Stalker]

Имам доста логическо мислене и аналитичен подход в живота....Болезнено емоционална.

http://www.youtube.com/watch?v=lhckuhUxcgA