Тъкмо се прибрах, ще сядам да уча.. Утре имам само счетоводства, математика и статистика цял ден.. АдИ за да стане по-зле - по половината ще ме изпитват или ще правя контролни... ПФ... Да минават двете седмици, тази и другата.. После да дойде рождения ми ден и в училище ще ни отпуснат малко каишките. Ще мога да си уча нормално за изпитите. Слагам кафемашината.
Момиче ^^
Викнаха ме на второ интервюююю, о даааа !! Гот ми е много, много, много!! Трябва да заминавам сега в най-напечения момент, но какво да се прави. Напреднато и хубаво ми е едновременно!
Писна ми. Спирам с писането за тази вечер. Явно ще пропусна утре, ама ще ме извиняват. Нямам намерение да си жертвам съня този път.
Доволна съм иначе. Решавам задачите без да съм отворила учебника и без да съм виждала лекциите. Не очаквах да е толкова ясна логиката.
Изморено ми е, а е само понеделник.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
След 2 седмици имам рожден ден.. (party)
Не бързай като караш!
2-3 минути закъснение са нищо пред живота ти и живота на спътниците ти в колата!
http://www.youtube.com/watch?v=pwVF-txtUyM
http://www.ekip7.bg/index.php?option...=8080&Itemid=1 Почивай в мир,Миме!
Имам рожден ден след ТОЧНО 5 месеца , йееееееей!
толкова да ми е шит, че мисля направо да се къпа , да го лягам ...
а нямам търпение да се прибере и да го нацелувам,намачкам и изнасиля...mmm, gon' be good!
maDamn
ММммммм имам рожден ден догодина
Не и пак болна, не, не, не, не! Гласът ми прогресивно изчезва, в сряда как ще представям, това което трябва да представям... не знам!
Ммммм много прекрасен следобед с много прекрасен човек!
И тия моите колеги.. обичам ги, бе! Дано се е зарадвала на подаръка!
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
дъъ, имам да преговарям 3500+ думи по английски, sounds great :3
имам и някакво тъпо контролно по литература, за което разбира се няма да уча, понеже имам твърде много по английски.. Отново ми е тъжно без дори да знам защо. Той отново ми се усмихна, даже ме посочи и попита една моя приятелка нещо, но така и не хванах края какво... И все пак ми е гадно. Смотан ден като цяло ;3
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Реве ми се направо. Минавам на mode "binary-noSleep", трябва да съм опаткала до четвъртъка абсолютно всички лекции и туториали, по възможност вторите два пъти, за да съм сигурна, че няма да се излагам като кифладжия. И трябва да ми остане време да оправя и програмирането, щото и там ще падат глави и отделно да довърша курсовата работа на оная шматка. Ох, ох, ох, през носа ще ми излезе мързелуването в петък и събота. Сама съм си виновна обаче.
Ама как ме дразни тоя Фейсбук вече! Мрежа за сдуханяци. Гледам само някакви сдухани статусчета, ред сълзи, ред сополи, сякаш някой го грее кой какво защо и трябва да оревават целия Фейсбук за голямата и безкрайна любов на живота им, която е разбила сърцето им. Ми има си дневници, има си Tumblr, има други сайтчета. Трябва ли навсякъде да гледам картинки от сорта „Признай си. Още не си спряла да мислиш за него. Всъщност винаги ще мислиш за него.“ и някви пикли на по 14 се спукват да го харесват и да пишат „Oh yeah! So damn true!" True, ама друг път true... И на мен ми е сдухано и то не за първи път, ама не съм оревала Фейсбука и не занимавам горките незаинтересовани с проблемите си. Пък и знам, че всичко минава. Няма незабравима любов, просто има твърде драматично-приемащи-нещата хора. Аз че съм си маниак и аз, маниак съм си, като си втълпя нещо, дълго не си го изкарвам от акъла, ама пък времето ми показа, че всяка рана си има лек и просто трябва да се забавлявам и да се радвам на всичко малко в живота. Като тази вечер например! Толкова беше хубаво с тях, толкова ми беше забавно, много се радвам, че отидохме. Трябва да го правим по-често. А момчета под път и над път. И, повярвайте, за никого няма да мислите вечно, освен евентуално за съпруга си, ама и тези неща са редки в днешно време.
...и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Заради приятелките ми, които решават на пияна глава през нощта да отворят прозореца и да спрат печката в стаята ... и да спим така... в последствие и завивката да ми дръпнат.... В момента ме боли гърлото и съм схваната супер жестоко |( .. ама кво да ги правя, простено им е ...
Трябваше да уча... така и не седнах да уча, такъв хъс имам, че просто не е истина... утре сутринта ще трябва да уча двойно, за дето не учих тази вечер ...
добре съм! :Д
Присъединявам се към болните. Адски отпаднало ми е и по цял ден се занимавам с излежаване и спане. Единственото положително нещо е, че за кратък период от време ще си почина от даскало.
Днес вече искам да се почувствам по-пълноценна и да се захвана с учене, примерно.
You are broken, I can fix you...
Чувствам се страхотно след сутрешното бягане по плажа, сега ще влизам да си взема един горещ душ.. и просто това ще е прекрасният финал на страхотната сутрин! <3 Пожелавам ви успешен ден и много усмивки :*
Ще си изкашлям дробовете, ама буквално.
Много ми е лошо, а имам един тон бумащина на главата. И както винаги всичко аз трябва да свърша.
И няма кой една супа да ми направи, кво остава да отиде вместо мен за лекарства, пфу.
Пак ще съм цял ден в университета, не ми е ясно как ще издържа тоя път, ама кой ме пита..
спи ми се много и нищо не можах да науча по английски. Damn, пак ще имам 2ка, а великата ми класна няма да ми нанесе оценките от есетата *понеже са 6ци* и ще си остана само с двойка. Party hard. Като изключим това и твърде преувеличените ми любовни проблеми, се чувствам добре. :Д
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Аз пък след точно 10 дниПървоначално написано от Sisito941
Добре съм, тази седмица за мен е последна преди ваканцията. В понеделник предстои може би един от най-чаканите моменти в живота ми. Надявам се всичко да мине наред, без неочаквани усложнения.
Зле съм. Физически и духовно. Най-накрая неправилното хранене нанесе удара си и сега ако хапна повече от две хапки повръщам. Не мога да спя вечер заради болки в корема. Кръвното си ми е все така ниско и ми се вие свят. А как ми се иска да изляза, да потичам. Да се стегна и да се храня само с протеини и съвсем малко въглехидрати. Иска ми се. Но нямаме пари за пилешко всеки Боже ден. Искам на работа. Забравила съм какво е да комуникираш с нормални хора. Липсва ми да имам много близка приятелка, с която да мога да споделя всичко. Но след нея нищо вече не е същото. Аз не съм същата. И няма да позволя на никоя друга да се доближи до мен така, както тя беше завзела всичко мое. Взе си го със себе си в Америка и така и не поисках да ми го върне. Не искам нищо от нея освен да се махне от главата ми.
А милият ми мъж е на работа, главата му е бръмнала и не му се слуша за гъстата на косата ми и коя се е оженила. Опитва се, спор няма. Но и на мен няма да ми е интересно да ми говори само за коли.
И зъбът още ме боли. Живея с надеждата, че ще ми се обадят за мечтаната работа. Вече кандидатствам и за касиерка. Реве ми се. Тъжно и самотно ми е. Още сънувам онова проклето същество, което дълго време ми беше първа любов. И кошмарите ме раздирят на парченца. Будя се и се задушавам във скрити викове. Няма кой да ме чуе.
И на зумба не ми се ходи вече. Не ми се слушат песни. Не ми се говори. Искам да изчезна за известно време чисто сама нанякъде. После ще се върна. Но ей така за ден-два да ме няма.
Обичам го!
Ами добре.. Днес малко дъждовно и няма да мога да отида да бягам и тъпо, ама..
Последно редактирано от Vanchhh : 03-19-2013 на 13:41
Тъпо,потиснато, уморено, неудовлетворено...ето такова ми е. Имам чувството, че всеки си ме търси като има нужда,нормално де, то аз явно така си го направих. Наште си мислят ,че вятър ме вее на бял кон, без даже и да ме разбират. Мега яко. Най-близката ми приятелка пак се отдръпва, става все по-странна, знам че като се съберем след някой ден, пак ще е същото, но понякога тази нейна странност ме дразни,не заради самата странност, а защото не е кой знае колко по-различна,но това и е начинът да е"различна" пф...
Той поне скоро ще си идва,писна ми тва Пампорово,неговото недоверие също. Искам да ми повярва, аз не съм останалите. Искам си го при мен, пак да го прегръщам, целувам, да го усещам, като се прибера да усещам аромата му...
Мразя го тоя период...
maDamn
Дните Мартенски се изнизват бавно един по един, а аз не забелязвам кой знае колко различно нещо да се случва.Нищо де...все още има време.Да се надявам,че просто не забелзвам нещо или наистина ще го има силният елемент на изненадата.Все пак някаква си неочаквана изненада очаквам от отдавна.Всъщност още някой и друг ден ако продължавам така ще вземе да стане седмица от поредни дни, в която почти изобщо не си спомням какво съм сънувал.Евентуално само някакви кратки отрязъци.Няма ги сложните сюжетни линии,ярките цветни истории с ярки образи и детайли с начало и край.Това ми се вижда леко странно,защото най-малкото в последните няколко години сякаш не е имало такъв момент.За ден два най-много,но поредицата вече нещо се увеличи повечко.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Що за човек би се появил по пижама, вмирисан и рошав в университета? Писна ми от такива мързели, не стига, че идва с 30 минути закъснение, прекъсва лекцията, ами и я мързи да нахлузи едни дънки и тениска. Другата пък като невидяла чипс, мляска с отворена уста, преглъща шумно и шуми с опаковката. Чудя се направо, сред какви хора съм попаднала
^Къде учиш? О.о
Аз се наспивам добре тези дни, направо си завиждам ;д Само да не ни гърчиха с толкова изпитвания и контролни.. Клатиха си краката колко месеца, ся се сетиха да оформят... |(
П.П. Аз имам ден-ден след 11 дни
Момиче ^^
Май в Америка.
(Холи, извинявай, че отговарям вместо теб :3 )
Изчистих, почвам да готвя след малко ии после душче и уроци..уф
Утре ще се разходим с милото, тъкмо да се видим, а и да хванем малко слънчице (надявам се да не завали само)
А утре, след като вече 2-ри ден си мисля, че е петък, за съжаление е сряда..не знам как ще избутам в даскало...
Ох, отивам да поям малко преди всичко, че съм гладна
Edit:
До моят 18-и рожден ден остават 46 дни, пък! ^_______________________________________^
Последно редактирано от bloodyF : 03-19-2013 на 15:13
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
А,и ти ли си първоаприлка
Имам да пиша 100 листа протокол....спи ми се и ми е адски скучно...общо взето нямам кво да правя,но и протокола няма да направя
>>DjBelev<<
Да (няма нужда от извинения)
Georgia Institute of Technology (aka GA Tech)
Още само 10 часа и се прибирам
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
