Отговор в тема
Прекрасна тема имаме нужда от такава .
Днес сутринта когато отивах към залата до мене минаха мъж и жена на не по повече от 60 години хванати за ръце . На мен нищо не ми казаха но ми стана едно такаво мило и нежно
Разхождаме се вчера ние с моят и зад нас вървеше едно момче усмихна ни се и ни кмина одобрително с glava
Когато отидох за пruv път при хирурга ми бях толкоva изплашено направо се бях вкопчила в приятелят ми а до мен седеше една жена през цялото чакане и дума не обели но когато влизах в кабинета ми хвана ръцете и ми пожела всичко да е наред.
Има и още но после ще допълвам.
Последно редактирано от girlwithblueeyes : 12-06-2013 на 12:15
Като цяло интересна и хубава тема, но пък...като гледам коя и е авторката ме "дострашава" изобщо да пиша в нея. Както и да е. Ще пробвам с една случка:
Веднъж цял ден бяхме работили в селото с бащата ми,след което си тръгнахме. той с моторчето, а аз с рейса.Стигнах до градът ми и слязох. Тръгнах към нас.По пътя пред едно заведение някаква млада майка нещо се караше на детето си.Едно такова малко и русичко. Когато приближих то се приближи до мен. Стигаше ми до колената. Погледна нагоре с едни големи очи, след което започна да ме обикаля и да тича около мен викайки Тате! Тате!. Доста забавно ми стана.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
За някаква конкретна случка не се сещам, но почти всеки ден се запознавам с хора от блока ми, поздравявам всеки, когото срещна и си говоря с рандъм хора на улицата без да ги познавам.
Супер забавно е да кажеш на някого ''Здравей, как си?'' и той да се чуди откъде те познава и дали изобщо те познава, после да реши да ти отговори и да ти се усмихне, примерно.
И редовно правя комплименти на някакви хора с хубави очи, усмивки, коси и пр. с цел да се почувстват малко по-добре и да се усмихнат.
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Много хубави истории от всички ви
Хохи, в Швеция е задължително шофьорите на превозните средства да спират на пешеходните пътеки. За сметка на това, аз често давам път на тях :Д Миналата седмица, две коли ми спряха в противоположни посоки, и аз почнах да замахвам с двете ръце, сигнализирайки им да минават. Едната мина, но другата въпреки моя сигнал ме изчака, а шофьорът в колата широко ми се усмихваше и ми махна.
В Швеция влизаш в автобус само от страната на шофьора, и аз винаги поздравям когато се кача. Има и шофьори, които правят мънички съобщения на крайните спирки, от рода на "пристигнахме, пожелавам ви приятна вечер и много усмивки, внимавайте да не си забравите нещо". Винаги ми става миличко и се връщам да ги поздравя.
Обичам непознатите си повече от познатите си! :Д Много ми въздействат моменти с хора, които никога не съм виждала и няма повече да видя. Като малка ми харесваше да пращам писма в бутилка (по-скоро да пиша писма с това предназначение) и да слагам бележки в книгите, които връщам в библиотеката. Вълшебно е някой тотално непознат да намери посланието и това да изиграе роля в живота му. Сега почти не взимам книги от библиотеката заради киндъла, но когато го правя, още оставям бележки.
А темата е за срещите с непознати, та нека се върна там. Последната ми е от снощи. Тук имаше ужасна буря, транспортът беше спрян, не трябваше да излизаме от вкъщи, но аз препсувах бурята и реших, че ще си ходя, където си искам (това е една друга история). На отиване нямаше проблеми, но на връщане се наложи да чакам на една спирка около половин час и да мисля какво да правя, защото автобуси нямаше (слухът бе, че ще ги пуснат скоро), а такситата са безбожно скъпи. Мръзнех си аз самотно и притеснено и проклинах глупостта си, когато отнякъде се появи един тип и заяви, че автобуси няма да има и да не се надявам. Все пак се зарадвах, че виждам човек. Попита ме къде искам да стигна и се оказа, че не само сме в една посока, ами и живее в съседната сграда! Светна ми червената лампичка, ама я игнорирах. Вървяхме през вятър, сняг, лед и стигнахме успешно. Беше много забавен, пееше коледни песни и ми каза да не се притеснявам, защото Йети е тук да ме спаси. :Д
Друга скорошна случка.. Прибирах се с колело от библиотеката, беше мрачно и бях кисела. Стигнах най-омразния ми баир, наричан още безкрайния баир, и се тутках нагоре по него. Тогава чух "You're very nice!". Идваше от човек, чакащ на една спирка. Голяяяма усмивка лепнах и така си се усмихвах до вкъщи.
Стига толкова засега. Ааа, между другото, магнит съм за луди и алкохолици и имам гадни истории с тях, ама няма да ги разказвам. Ако има такъв човек наоколо, идва при мен. Преди се опитвах да общувам с тях, но не ме бива. Винаги се чувствам изстискана след това.
И аз обичам да си лафя с непознати (или те с мен, не знам кое повече :Д)
Имам много истории, сега се сещам за една баба в автобуса, която се беше втренчила в бялото ми яке и ме пита с кво го пера. Та се заговорихме за перални, препарати и чудесии. В Испания старите хора също са много обяснителни и приказливи, понякога е досадно да те хванат за слушател, ама има и забавни моменти.
Друг случай е, че непознато момче, хипар, ме изпрати до нас, без никви задни мисли и простотии. Говорила съм и преди за тази случка във форума и се предизвика един терор, все едно не знам какво беше станало... За тва ще си спестя подробностите.
Първоначално написано от antifashionshit
Влизам в магазина.. някви мацки се смеят.. пред тях на ред е някъв дядо.. значи отдавна е там.. и го чувам да вика.. а от моите вафли иматееее лииии.. касиерката му отговаря.. кои са ваще вафли.. той казва.. е как, веее.. не ги ли знаетеее.... тя вика кръгли ли са, квадратни ли са, кви са, правоъгълни.. той и вика.. абе Кокото, бееее.. тя му дава въпросното Коко и само че се налага да отиде до склада, за да си земе водката.. и казва.. Как се казваше момчетооо.. тя му казва Светльо.. тогава той пак се провиква.. Цветно лиии, странно имеее.. тя повтаря Светльоо.. и той казва.. Ааа, Цветко по-бива, добре, айде лек ден.
^
Горната история ме подсети за нещо. Лятото работех на рецепция в хотел и един ден пристигна един господин на видима възраст около 50-60 години. Висок, едър, симпатичен soon-to-be дядо германец, когото трябваше да настаня. Уви, човекът имаше проблем със слуха и колкото и да се опитвах да му отговоря на въпросите, все не чуваше, а аз не говоря тихо. Шефката ми реши да ми се притече на помощ, но скоро и тя се отчая. Накрая му написах на един лист по-важните неща и от тоя момент нататък си общувахме с бележки.Постепенно разбрах, че преди са ходели все с жена му на почивки и тя се е занимавала с официалните неща, но е починала наскоро и сега той се опитва да продължи традицията им. Стана ми малко мъчно за него, защото беше много добър човек и като си тръгваше пак аз го изпращах и то не бяха прегръдки и благодарности...
Като се замисля най-запомнящите се моменти все са били с германци. Много драго ми стана веднъж, когато едно семейство пристига и започва да ми говори на развален английски, аз ги усетих, че са немци и почнах на немски и те като се зарадваха, ще кажеш, че е кой знае какво (особено след като немския ми е далеч от перфектен).
Темата е много хубава, историите ви също.
И аз ще разкажа нещо. Вървях от училище към гарата със слушалки в ушите както обикновено. Видях едно малко момиченце, което тичаше към мен, дръпна долния край на палтото ми и свалих едната слушалка.."Много си хубава. Искам като порастна да приличам на теб". Стана ми толкова мило.
Друг случай-вървяхме с брат ми към стадиона /той щеше да играе футбол с едни негови колеги, а аз обожавам да гледам
Не мога да говоря с непознати, ако не е за посока или час(това вече не се случва, но като малка колко съм ги спирала :Д) едва ли ще заговоря някой непознат без причина. Обаче сега се сещам точно за една случка, където бях на разходка в един парк с приятеля ми и си вървим съвсем спокойно и гледам един дядо се е втренчил в нас и само каза (беше на не повече от 3-4-5 метра от нас) "Не го изпускай. Дръж го здраво! Бъдете щастливи!" И някакви такива.. при това с усмивка на лице. И аз му се усмихнах и ми стана много миличко.
*сън*
Тва да не е дядото на AnarchyBoy, we.. haahhahaha.
"Не го изпускай. Дръж го здраво! Бъдете щастливи!" И някакви такива.. при това с усмивка на лице. И аз му се усмихнах и ми стана много миличко.
Leko баце леко.
Епа не е ли истина?
Не знам, не съм те виждал, ама е много нескромно от твоя страна да се самохвалиш тъй.Епа не е ли истина?
Стига, де.
Хубави емоции искам само!
Забравих да ви кажа, че един съфорумник веднъж дойде да се запознае с мен без да знае коя съм, ама аз като дърто куче тук го познах веднага.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Чакам си на спирката. Минават майка с дете. Майката казва "осемдесет и", а момченцето казва "осеееем". Майката казва "осемдесет и", а момченцето казва "девеееет". Майката казва "осемдесет и", а момченцето казва "десеееет". Фукин фуни, йеах.
Сигурно е бил красавец....Забравих да ви кажа, че един съфорумник веднъж дойде да се запознае с мен без да знае коя съм, ама аз като дърто куче тук го познах веднага.
Едва лиМоя нямаше баба до себе си!
*сън*
Веднъж, по време на окупацията , в университетската градина се срещнах с един германец, който нямаше обувки.Пичът беше много симпатичен и разговорлив и ме попита дали имам огънче. Оттам се започна с лаф мохабет
Беше хубаво да си говориш на английски и много малко немски с някой,който е толкова над нещата. Той буквално приемаше всяко едно нещо като дар от съдбата и му се радваше!
maDamn
Същият е.
То след оня случай с AnarchyBoy тя вече не е искала да излиза с него.Едва ли
Известно ти е кво правят протестиращите студенти, нали ?
Не го казах с тази цел.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
