- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
У дома съм,толкова съм щастлива, толкова ми е добре!
maDamn
Ваканцията за мен хич няма да е ваканция. Готиното е, че ще се пътува.
*Трябва да призная, че ми е объркано и не съм съвсем сигурна какво следва и как би било най-адекватно да се държа. Съмнявам се, че има еднозначен отговор. Ако не друго, поне се радвам на завиден интерес от мъжката част. И съм скромна, разбира се ;d.
Последно редактирано от paradosou : 12-20-2013 на 18:51
Толкова е странно да получавам подаръци от почти непознати хора. И то стойностни. Много е мило, но адски непонятно ми е защо.
И бих искала да мога да се разтоваря напълно, да си изхвърля всичките кутии от обувки... но явно някои винаги ще си остават там.
Дните се проточват мноооого бавно, не е като да не ми е яко, но след толкова време не мислех, че последните няколко дни ще са толкова трудни и тежки..
Но ще мине.. ;3 Още изключително малко остана... Нямам търпение...
Прекрасницата, звъня й някакъв нервиран и като чуя гласа й.. забравям за всичко, не мога да се разсърдя за повече от 1 минута, толкова е добричка и мила... и ндаммм
Още малко..
Много си я обичам пък..!!!![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Реакцията на приятелката ми след като ѝ казах, че и преотстъпвам спечен професионален грим беше толкова сладка. ^^ Много мило ми стана! След малко повече от 2 дена ще съм на дълъг път за Полша, но ми е супер скапано като знам колко неща имам да свърша утре и вдругиден.
А приятелят ми пак заспа докато си говорехме.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Трогната съм, оценявам го, но не го разбирам. Знам, че не е фалш. Знам, че е искрено. И все пак не успявам да го приема като нещо нормално. Явно проблемът е в мен. Явно твърде много съм се повредила през последните 5 години.
Все така болна съм си. Даже си мисля, че става по-зле.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Днес си харесвам работата и нямам против, че ще работя през ваканцията. Днес с малките правихме Коледни кукита, нищо че повечето от тях не празнуват, все пак е инетресно и е ново за тях. Големи сладури саТрябва да измисля нещо ново за Понеделник
кученцето ми не е добре. аз не съм добре. нервно ми е. плаче ми се.
Тхе енд на лекциите за тая година...Всичкото колеги замина и аз оставам почти сам...Ще трябва да си пия сам..![]()
>>DjBelev<<
Опитвам се да се сетя как започна всичко. Получи се толкова спонтанно...Като детска игра. Честно казано дори не си спомням точно как започна. В единия момент си говорихме за това колко е мил другия към тогавашната си половинка, а в следващия...
Сън ли е? Реалност ли е? Малко ме е страх да разбера отговора. Страх ме е да не се събудя след един час и него просто да го няма. Страх ме е да не е просто образ, който съзнанието ми измисля за заблуда на случващото се. Не говоря за нереален човек. Образ, който самата аз съм си изградила на база информацията, 'събрана' в мозъка ми за него.
Реалност или не, ще му се радвам. Ще му се радвам винаги. Не, не заради страха. Ще му се радвам, защото той е всичко, което имам. Опората, от която винаги съм имала нужда; човекът, който ме разбира само с поглед, не въпреки, а заради малкото време, от което се познаваме. Той е другата част от мен. Моето друго Аз.
И го обичам. I'm glad that he exist and I'm glad that I found him.![]()
@Lilanda, без лоши чувства, но не се издигай толкова високо в облаците, защото после падането ще е по-болезнено, отколкото ако си седиш сега здраво стъпила на земята.
Не мога да си опиша емоционалното състояние с думи и това адски много ме дразни. Последните няколко дни съм кълбо от нерви, сама не мога да понасям настроенията си и тяхната непрекъсната смяна.
Хубаво е обаче, че поне вечерите започват и свършват приятно. С него. :3
Толкова съм горда с моя град!Синът на моя бивша учителка ,е много болен.На 32 години с разсейки от рака по зялото тяло.Нужни са 20 000 за трансплантация на стволови клетки.От нашето семейство дадохме 50 лева,майка ми събра от работата й 100 лева.За съжаление ние с баща ми не сме случили на колеги и нито един не отдели и левче,но пък успяха да си плювнат в пазвите и да продължта обсъждането на яката вечер в дискотеката и новите си роклички.както и да е,бях се отчая от липсата на човечност,но ето че хората ме опровергаха.историята на учителката се разпространи из интернет светкавично,има над 1000 споделяния за по-малко от ден.хора от чужбина пращат пари в евро,хората тук организират обикаляне по училища,университети и общински учреждения,за да събират парички.Всеки помага с каквото може,много хора се обаждат да вдъхнат кураж на жената.Общината е дарила 1000 лева,а сега се оказва че и всички наеми за коледните базари /общата сума ще е над 50000/ ще бъдат дарени на жената.деца от всички училища продават картички и коледни украси и приходите ще отидат пак за тази кауза.БЧК се събуди и също помага с пари и.Момчето е в болница сега,вече сигурно е минало първото присаждане.Ще има още много процедури,но си мисля че вече са събрани пари и за тях.благодаря на прекрасните хора в този град, на всички в чужбина,които така се трогнаха от историята на непозната жена.Ако някога ви кажат че българите сме злобни и студени хора-не му вярвайте!Има и такива сред нас,но пък къде няма!Остава сега само да се молим Господ и лекарите да помогнат на момчето и семейството да е цяло,заедно и щастливо!
Недей така, че и теб ще те изкарат завистлив ограничен хейтър, който не знае що е любов и плюе по чуждото щастие.
Добре ми е. Леко нервно защото не знам как точно да им го кажа. Ще трябва просто да приемат фактите.
Тези няколко дни ще ми се отразят добре. Трябва да преосмисля нещата. Не знам какво искам и това ще ми изиграе доста лоша шега в случая.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Егати и парадокса се получава в момента за празнуването на тази Нова Година. Според последни информации от брат ми най-малко около 20 човека са изявили желание за събиране, но пък...няма къде да е домашно точно тази година, а всички заведения,семейни къщи, вили и т.н. са напълно заети, а малкото останали са или твърде далеч или с ебати надутите цени. Някой тук да предложи нещо свободно и по евтиничко в близост до София?![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Умът ми не побира как може да има толкова скапани момичета в този пуст град, а да са едва на 17... искам да се м а х н а, толкова ли е трудно![]()
Благодаря ти за съвета.
Нещо ми е меланхолично. Имам чувството, че часовете минават тооооооооолкова бавно.
Имам и странното чувство, че нещо ще се случи и ми е някак притеснено. Не е гот да се събудиш с това чувство... Може би заради пътуването на брат ми днес.
Не не...Глупости. Няма да си мисля такива неща. Това са простотии.
Имам нужда от бабината попара. Жалко, че Враца е толкова далеч.
Наспана най-накрая!
Вчера събирането с колегите беше добро. Има и хора, които не блестят с нещо интересно, но пък има и интересни персонажи. Отсега предвиждам как двама сладури ще се сватосат, може и да не е скоро, но съм сигурна :д
Сега хапвам нещо набързо и изчезвам по задачи! Ако ми пратят и отговорите от изпита да си го проверя, ще е супер.
Толкова е хубаво да трябва да правиш нещо, различно от учене.
Двата ми дни почивка очевидно ще протекат в робуване на домакинството. Счупих си кръста от сутринта, свърших мегамного неща, а все едно не съм барнала. И на всичко отгоре, просто ме яде да го правя т'ва нещо, никой не ме е молил, напротив, наш'те ми казаха през уикенда да се разлагам мързеливо и нищо повече. Пхах, нещо пак ми се е отхлабило релето.![]()
Няк'ви ежедневни ядове така са ме нат'варили явно, че снощи сънувах ебати кривите сънища пак.
Напоследък доста често се сещам. Нетипично е. Тя тая, че няма да стане - няма, ама не ми харесва т'ва размекване.
Ня'ам идея какво ми се прави довечера...
Оф, ще ми липсва тия 4 дни. Наистина започваме да се привързваме един към друг. Щях да отида с него, ако нямах толкова да уча и ако майка ми можеше да ми даде повече пари.
Нямам търпение да дойде 30-ти общо взето.
И съм много изморена, но утре 100% ще поспя до по-късно.
Знам, че трябва да стана от леглото, обаче не искам. Всъщност имам работа точно за 1 час и после ще излизам, обаче не искам да ставам. Много мразя да се събудя и да ме боли главата от сутринта. Добре, че в Париж ще е топло понеделник и няма да вали.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Добре бе, защо е толкова скапан и несправедлив тоя живот... Той не го заслужава, не го! Толкова е добър, толкова е прекрасен, толкова е мил... защо трябва да изживява всичко това на такава крехка възраст и то точно преди Коледа ;( Искам много да му помогна, но просто няма как...Само времето ще му помогне да приеме и да започне да преживява нещата.