- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Щастие. Чисто и неподправено. Адски се радвам, че имаме за какво да мечтаем, както винаги съм искала. Постигаме едно нещо, след което се устремяваме моментално към друго. Точно тази заедност ме радва повече от всичко. Много ми е добре. А и той е страхотен човек, много верен и искрен приятел и невероятен мъж. Нямам думи да опиша каква късметлийка съм.
Стигнали сме до момент, в който е по-важно да се събудя до него, отколкото да заспя. А в това има много смисъл.
![]()
Оле като прочетох това "до като" и тая "осмивка" лошо ми стана...
Майка е супер щастлива. Като видя как се борим като малки деца с възглавници, реши и тя да се включи.Не съм я виждала така отдавна. Май всичко започва да се нарежда. А щом и седна да си говори с него дали съм му разказвала за баба ми и какво мисли по въпроса, значи и тя му има доверие. Радвам се, че е така. "Твоите приятели са и мои приятели" явно важи с пълна сила.
Утре се очаква да е хубав ден. Единствените хора, които липсват са брат ми и идиота, но брат ми след около 10 дена ще си дойде, а идиота ще го видя в четвъртък, евентуално петък..Кеф ми е..;3
Кара ме да се чувствам много тъпа, когато се държи по този начин.
И аз не знам какво искам.
Но ми писна да ме забъркват в глупости, като нищо не съм направила на никой. Писна ми да ме третират като боклук и познати, и непознати. Доста съм удобна, нали не си защитавам принципите изобщо. Направо вече...писна ми да съм толкова мекушава, като аз страдам след това. Кога ще се науча?
Дано денят ми не продължи в същия дух. Всъщност като се замисля - какво пък толкова е станало?
Някакъв нехарактерен за мен позитивизъм ме е налегнал тези дни. Харесва ми.
Отказвам да се ядосвам за глупости. Спокойствие му е майката.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
като за понеделник се чувствам доста добре. след малко отивам на проба и се надявам да си харесам все някакъв модел, 'щото моята капризност край няма, чак се дразня сама на себе си.
Легнах си в 3, говорили сме си до 6.Темата не беше много приятна, но факта, че имам човек до себе си е някак..успокояващ.
"Аз съм ти камък на шията -
скъсай въжето, хвърли ме!
Тегля те, суча те, вия те
с тежест неудържима.
До кръв е ранена и пламнала
от камъка твойта плът, знам, но
само че вече и камъкът
от твойто въже малко пламна.
Строши се, нафраска се с ръбове,
изрони се, рухна злокобен.
А бе скъпоценен, без жлебове...
И кой го направи надгробен?
Кой смля го във хромела, лудия?
Кой в трошлек докрай го разнищи?
Отвръх небесата на чудото
кой ритна го в трапа от нищо?
Аз съм ти камък на шията.
Но ти си ми в него въжето.
Хвърли ме. Спаси ме. Строши я там
брънката, зла и проклета!
От мен отърви се, захвърляй ме.
Но първо кажи ми, но право,
примка или пък огърлица
от мойто въже си направи?" ---> Не е истина това колко описва емоциите ми.
Тъй де, от утре ще се радвам и на нова китара..;3
Стари и почти забравени хард рок хитове, любим човек, вкусна закуска и топло какао... Понеделник всъщност е прекрасен ден!
Това е то..Не влизаш 3-4 месеца и вече правилата за доклад поради разпространение са променени. Пфф..Заемам се да чета фейсбук правилника. Яко...-_-
Като го изчета ще взема и да се заема със същината на докладването. Скоро не съм го правила, пък съм заместник админ на групата. Константин ще ме заколи...
И аз обичам понеделник! Виждам, че все повече хора са така. Имам разни неща да свърша днес, ама както се познавам, май ще ги отложа за утре, когато така или иначе ще излизам. Дорисувано ми е всичко за изпита утре. Да минава и да се захващам с нещо полезно.
Отказах се от академията, разочароваха ме. Но пък май е за добро, ще си хвана някакъв стаж сега най-вероятно. Време е да започна да заделям пари за всичко, което съм си набелязала. Ще е трудно.
Почти всичко тече по план.
Трябва да излизам и да ходя до пощата, а искам да спя цял ден.Дори не знам дали имам дребни за рейса. Сад.
Лигавя се, ама ми е мързеливо настроено и драматизирам.Днес тя се прибира, не съм я виждала от май месец, а сега ще живее вкъщи, съвсем не ми е ясно как ще си направя курсовата. Толкова ми е скучен тоя материал, че дори лекциите не мога да прочета както трябва.
Колко познато. С изключение на училището и заобиколеността с много хора. Но ти си само на 19 години и то съвсем скоро навършени. Нямаш повод за чак такова притеснение. Ако когато достигнеш моята възраст все още е така...тогава вече може да имаш повод за притеснение.![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Майка ми и досега си е ненаситна . Не мога да повярвам че наранява така баща ми.
Днес нямам трен и си свърших някой неща а сега релаксче и него ще го видя довечера .
Добре съм .
П.П И сериозно ли се обмисля да се махне доживотното наказание в България ? Като ми казаха чак не повярвах ..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Да бе верно, синеочке - баща ти не го ли очистиха?
Иначе ся имам една седмица сесия.. после ако всичко е топ-тип ще си изкараме доста хубаво![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Да . Биологичният ми баща
Аз съм расла с пастрок . За него ставаше дума .
Ама и двамата сте тактични , та дрънкате...
Последно редактирано от granger : 01-20-2014 на 22:21
maDamn
Кака, тва тактичността не яде, не се и ебе... нямам причина да го знам кво е. :Р
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Празно ми е.. много ми е празно. Искам някой да напълни живота ми с много любов, много смях, много излизане, много усмивки
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Нещо много бързо ми минава времето последните няколко дни. Трябва пак да се науча да ставам рано, че като се събудя в 10 до обяд нищо не правя, после хоп и става 5, пък по някое време решавам да си легна отново. :/
За разлика от последните няколко дни обаче днес съм свършила завидно много работа преди 4 следобяд, което е супер яко. Винаги съм се радвала на усещането, че съм полезна за себе си. Направих си йогата, започнах работа по проекта, гледах някакви супер полезни туториали, пазарувахме, сготвих му, отървах се от една грижа. Доволно ми е.
Сега следва дилемата дали да чета, или да гледам филм.