- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Така трайно се е насадила тая мисъл в съзнанието ми, че чак се плаша вече. Постоянно мисля за това. Хах...стигнах до такава крайност вчера, че чак не мога да повярвам. Искам да го провокирам, но не знам как, не знам и дали изобщо трябва. Може би ме е забравил отдавна, мина доста време..., но искам да знам! Само не знам как да го направя...
I`m trying to make your dreams come true...
Самотна, объркана и доооооста нездравомислеща в момента. Питат ме едно, отговарям им съвсем друго и винаги в устата ми е Р. В последните 24 часа нещо изперках, той ми казва нещо супер мило, а аз го приемам по абсолютно различен начин, питам Г. за съвет, тя ми казва, че си въобразявам и аз си мисля "Знаех си, тя просто ме успокоява, има нещо тук!". А няма нищо. Онези малки неща, за които спомена Ина по-рано са в изобилие, особено напоследък, а аз се чувстам като премазана и си нямам и на идея защо. Някакъв външен фактор ми влияе явно, но кой е той един Бог знае. Знам само, че много исках утре да се видим, но няма да стане и единствения шанс да го видя тази седмица е днес да мина през салона, да се видим за 10 минути и да мирясам. Обаче съм тъп инат и част от мен казва "Остави го той да ти се обади". Имам около 6 часа да помисля хубаво.
Не, просто не мога така! От много време не съм имала такава нужда да променя нещо... или всъщност много неща. Искам интересни преживявания, нови запознанства с много и интересни хора (не, че нямах това лято, ама...), разнообразие (както и в мен самата, така и в случващото се с мен), искам нови знания, нещо което да ми даде материал за мислене, а не ученическите такива... И книги ми се четат. Много книги! А нямам време да си довърша дори една нищо и никаква 200 страници книжка... И ми се пътува. Нови и интересни места! Искам да се чувствам развиваща се, обогатяваща се като човек... Ааа, не! Не, не, не. Точно като в клетка съм...
Same here. Поне уроците ми по психология ми се обсъждаха с някой, защото се оказаха ужасно интересни и верни, а аз толкова отричах психологията преди, ама тцт... няма подходящи индивиди наоколо, нито пък подходящо време за това.
Усещам как и малкото свободни дни (като разбера кои са точно) ще ги напълня с някакви неща. Не знам какво още. Просто нещо, което де ме накара да мисля!Ама не ми се мисли сама, бе. Обсъжда ми се с хора, разсъждава ми се върху живота, ако щеш! Много се надявам да успея да измисля нещо.
imposibru
Иначе деня започна ужасно криво, НО света не е чак толкова малък и спасение дебне отвсякъде. Едното иде насам за кафе. Мухаха. :д Пък ако сметна колко километра съм навъртяла днес по автобуси и кви пари бих дала ако не бях с карта, бих се уплашила. :дддд Само с едната кондукторка се возих три пъти, дейба аз размотаването ти... :дд Довечера сигурно ще го видя, вероятно ще го подразня и ще бъда нагушкана. Както казах спасение дебне на всеки ъгъл. Като цяло ми е доволно и хубаво.
Хах, третират ни като кученца. И на всичкото отгоре, останалите се радват. Жалко.
Наспах се! И също така си изтървах си будилника в/у бузата и сега ме боли.![]()
Останалото мина доста добре, а сега обаче трябва да се захващам за работа, че изоставам малко. Днес и утре трябва да наваксам. Мисля да остана до късно, мдам.
Чудя се какво да си приготвя за обяд. Хм...
Много ми се чете книжле, пък нямам толкова време за това! Мамка му.
Вчера се чух с толкова много хора! Липсваха ми. Имаме толкова неща да си кажем, хах. Накарах му се да сяда сериозно да чете за изпита, нямам намерение да го гледам как си пропилява живота! Другия младеж ще се справи, знам го него.
Искам пак да се чуя с Мър! Вчера толкова се зарадвах като ми писа. Пак е пуснала сенките под очите. Бррр...
//Дръпнай си торент с българска музика, не мога да спра да го въртя.
След хиляди години сън
Спи ми се. Искам да бездействам цял ден. Но не може. Крайно време е да престана да се мотая и да стана малко по-организирана.
Иначе ми е щастливо. Много са ми милички. И днес, във връзка с таблото с имената на всички от класа, М. каза, че не случайно ми е нарисувала най-голямото сърчице. Ой! <3
Трябва да пиша по история, а след това да правя обява за клуба. Безинтересно ми е. Не ми се занимава. Ама като знам, че ще се избира между моето и едно друго... о, фък, ще го направя мега якото!
ти си ми единствена ма патко <3
тотална смяна на настроенията съм, днес ми е щастливо без причина, нищо, че си оплесках изпита по математика, нищо, че се прибирах с тоя пич, а той само ме хранеше заради вегетарианството ми :д нищо, че бях сама в старбъкс
слънце грее, значи съм добре!
Исках да ти цитирам глупостта от поста, на която фейспалмнах най-много, но установих, че няма такава. Честно, бетер жена си, при това в цикъл. Как е възможно да си толкова непостоянен и толкова да не знаеш какво искаш.
Он:
Дълга коса... на всяка цена.
49 килограма на всяка цена. Морков за закуска, краставица за вечеря, след 2 дена чипс, шоколад и бейкролс и после - чувствам се дебела. Давам акъл, говоря, обяснявам, след 3 дни пак същото. Еми, да го таковам и женското "приятелство" - тва ли е то? Постване на малоумни картинки по фейсбук, чувството да си принуден да слушаш същите оплаквания (на всеки се случва, айде, ама защо няма резултат от това?!)... ми, като не си доволна от нещо, промени го, бе, господи. Като питам "добре, какво правиш сега, каква е логиката", отговор "не е задължително за всичко да има логика". Нямала концентрация - ми как ще имаш, тоя мозък да не се храни с краставици?! Еми, братче... нямам думи.
Миличка е и е много грижовна, ама на моменти ми е прекалено момичешка.
Иначе ми е много спокойно днес. Денят е хубав, аз съм релаксирана, ако успея и да се наспя, ще е страхотно
Едит: Едната се тагва, че чети "50 нюанса сиво" все едно чете учебник по ядрена физика, другата се снимала в леглото с надпис "Лека нощ"... с един пръст очна линия.
Честно, или аз съм мегараздразнителна, или светът е пълен с малоумни хора.
Последно редактирано от PinkPan7her : 10-09-2014 на 15:31
Най-накрая всичко е наред. Бях се притеснила, за какво ми пращат такива имейли, като информацията не е вярна. Добре, че не ме накараха да платя всичко, че не знам какво щях да правя. В това отношение другите бяха много по-коректни - ако не друго, поне всичко става ясно от сайта, а не като сега, на всяка страница различна информация.![]()
Имам да направя упражненията за утре, след вечеря ще се засилвам към библиотеката. Пф, кога стана пак петък!
Чудя се утре дали да се разходя до Глазгоу отново, моите шматки организират party night out, та ще е забавно. Обаче трябва да се обадя на онзи, че ще ходя, че вече два пъти отивам и се покривам и си мисля, че на третия път късметът ще ми изневери, ще се сблъскаме някъде и ще има awkward ситуация.уф! Decisions, decisions..
слънчев четвъртък. успяхме с няколко колеги да намерим дом на едно прекрасно кученце, което се скиташе около университета. утре ще съберем парички, за ваксини, обезпаразитяване, храна и ще го посетим. дано скоро си намери добри стопанидругата добра работа, която свършихме днес, е че взехме единно решение, че не ни се ходи в гъчканицата по зимните ни курорти покрай 8-ми. вероятно ще си наемем къщичка в някое вилно селце само за нашия си курс. организирахме и за театър през ноември. готино е, че се разбираме така. много се радвам.
харесах си много хубаво фотьойлче и килимче за стаята. искам да прередя мебелите и да си създам още по-голям уют. може би другата събота и неделя ще се заема с това. иначе започнах да влизам в ритъм.утре започвам с тениса, купих си сладко екипче и нямам търпение да поиграем =) като изключим биостатистиката май ще е приятен ден ^^ след малко ще ходим с моето куч на разходка, че от доства време не сме излизали само двамата. после ще правя винен кебап, кекс, ще гледам сериали, ще пиша протоколи, ще чета книжка, ще слушам музика, ще пия топли чайчета. обичам есента (((((:
![]()
щял да се жени...гледай кви работи стават в Кюстендил
нали си БОК
"Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе."
Ха, получи ми се много добре. Искам да стане вече утре и другите да потвърдят :д То не било сложно, даже ми беше забавно да го мисля. Удовлетворена съм. И съм мотивирана.
Обичам да работя с пичовете от SGE и Армеец. Последните ми направиха жест относно фискалния принос към семейния бюджет. Почти планирано, нп. Днес денят бе олицетворение на последните седмици- перфектен в професионално отношение и тегав в лично. Благодарен съм, че нямаше камери наблизо, не знам колко дълго време не си затворих ченето. Не обичам като става така, другата седмица втори опит. Ядосан съм на М., че замина с пещерняка в Кърджали, чудя и се на акъла. Обаче трябва да се чудя и на моя, че сънувам най-добрата и приятелка.
Пак ме върза, но тоя път съм бясна повече на себе си, първо защото позволявам такива работи, второ защото си мисля глупости. ТРЯБВА да се спра, щом чак тя ми каза, верно съм стигнала далеч в озлобяването. Не са хубави тия работи.
Точно! Да кажеш, че не съм инициативната; че не съм му дала шанс; че не съм го търсила; че не съм си мръднала пръста; че съм капризничила; че не съм му държала душата в шепи; че не съм търпяла простотията му сумати време; че цяло лято не съм била на телефона да го слушам напушен и пиян посреднощ; че не съм киснала цяла седмица в месинджъра да го питам жив ли е, да има за кво да е сърдит. Ама то няма, а това ме ядосва още повече - ако още в началото го бях отрязала, нямаше да съм в тва положение. Щото аз дадох всичко от себе си, дадох му хиляда шансове да ми оправи впечатлението спрямо себе си, да ми се хареса. И кво получавам - преебани уговорки, никакъв интерес и... чалга. Благодаря. Мойто време и нерви обаче спират да бъдат хабени по него, така или иначе аз никога не съм искала каквото и да е от него. Отделно дето много пъти предупредих, че не търси мен и единия от нас ще плаче и НЯМА да съм аз. Не по тикви, а по кратуни.
напоследък имам перманентна мускулна треска. не съм свикнала. а от ставането рано ми се появиха тъмни кръгове )))) :
сутрин толкова ми се спи, че чак боли. ъх
/искам
мда
( :
Дразни ме! :d Добре, не знам аз ли съм твърде претенциозна, ама вече почва да ми омръзва... Омръзва ми постоянно да бърза, постоянно... И да слезе по-рано, защото видиш ли, не му се чака евентуално малко повече. Ама иначе ще ми обяснява колко съм невероятна и прекрасна, ама нещо само на думи. И всичко е толкова подредено и планирано. Гррр. Не съм такава, искам импулсивност. И разнообразие също, ама тцт. Какво, по дяволите, ако закъснее 2 минути веднъж?? Като си спомням за онзи индивид, който ме целуваше баш в последната секунда и чакаше първо аз да се кача на автобуса независимо колко го карам да не ме чака... Ама знам, че не трябва така да правя и от подобни мисли само пак ще се докарам на този хал, дето бях преди един месец. Ама скучно ми е, пък, не съм такава! Ама не е като да няма и своите невероятни страни (дори и в този момент да не успяват да ми изплуват), толкава съм непостоянна в момента. И знам, че не е ок пред него да не показвам нищо от тия разсъждения, ама не мога и да изисквам неща, за които не ми е длъжен. Просто усещам на къде отива тази връзка. Уникално започна, но и твърде прибързано освен това.
Поне е решено - на 17 съм в София. Или с други думи: пътуване с влак, приятна компания, нови запознанства (искрено се надявам), представяния на проекти и, надявам се, да се науча и аз да представям. Вечерта се връщам и на сутринта отново за 60 години Церн. Приемам си го като малък подарък за рождения ден. ^^
Жалко само, че официалното празнуване отиде по дяволите. Сериозно се бях надъхала вече, епично щеше да е. Амааа не. Шанс.