- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Тийна ми беше поомръзнал, а сега влизам и гледам някакви неща, които бих прочела поне с любопитство. Времето обаче е кът. Забавно. Вероятно част от ненаписаните някога закони на Мърфи. Отделно съм във вихъра на разсеяността си, също и във вихъра на хаотичните мисли
.
'ok, jivei si v tvoq si svqt
ama puskai nqkoi drug most i kam moq
da ti hvana smisala malko ot malko' ~ нищо особено не е, ама ми стана доволно смешно като го видях, звучи почти като призив. Ии да, продължавам да мисля, че досега с никого не сме си пасвали толкова.
Skuchno miiii e![]()
Хм, последното изречение май не е съвсем ок граматически. Жалко, че вече няма кого да питам xD.
брутален си xD
ама съболезнованията ти всъщност са за завършването ми, учителите, да са живи и здрави, си правят каквото са правили цял живот xD
оф, пак се обърках :д
наприказвах пълни глупости
май просто съм параноичка
браво
по-добрите балерини
Последно редактирано от 102 : 04-01-2015 на 21:55 Причина: барелин
И така, мина целия ден в обяснение на хората, че наистина имах РД, но общо взето малко съм разочарован от "празненството". Нещо ми е тежко на душата, липса на любовни ласки усещам...Трудно е когато хората около теб говорят за любов или се държат тъпо влюбено и на мен да ми дотъжее...Keep moving...продължавам да се стягам и скоро може би ще намеря това което търся![]()
>>DjBelev<<
И аз отнесох първоаприлска шега, която никак не ми беше забавна. Добре, поне, че е шега, защото ако беше истина сега щях да пиша от някое районно управление с обвинение за нанасяне на средни или тежки телесни повреди. Все си мислех, че повече ме познават хората около мен и знаят, че един човек стане ли ми трън в очите, много малко ми трябва след това.... А може би ме познават твърде добре и затова са решили шегата да е точно такава. Както и да е, хубаво е, че ми обясниха какво е преди да засека конкретния индивид някъде...
Аз пък никой не излъгах вчера, някак не ме кефи идеята, шега си направих само в шефа с една малка пръцкаща възглавничка на стола - доста се смяхме, никой не се обиди.
Ще видим как ще се развие деня днес, дали ще се видим за по-дълго или пак ще имам честта да се наслаждавам на компанията му само за час-два. Не ми харесват мислите, които започват да ми се въртят из главата напоследък... Никак не ми харесват
Няма по-красиво от алената кръв, обливаща черния камък на фона на златистия залез....
Мно болна. Не мога да говоря. Не мога да дишам. Не мога да спя. И онзи тъпак. От къв зор ми СЪОБЩАВА, че ще се прибира. За едно бързо чукане ли. Та той ме преебава от години без дори да ме докосва. Мамка му.
‘Често съм чувал как целият ти живот минава през очите ти в секундата преди да умреш. Преди всичко тази една секунда изобщо не е секунда. Тя се разтяга във вечността като океан от време. За мен тя бе леженето по гръб в бойскаутакия лагер. Жълтите листа от кленовите дървета по нашата улица. Ръцете на баба и кожата й, която на допир бе като хартия. Първият път, когато видях новия файърнещоси на братовчеда Тони. И Джейни. И Джейни. И Каролин. Бих могъл да съм гневен заради това, което ми се случи. Но е трудно да се гневиш, когато има толкова много красота по света. Понякога я виждам цялата наведнъж и ми идва твърде много. Усещам главата си като балон, който всеки миг ще се спука. Тогава си напомням да се отпусна и да не се мъча да се вкопча в нея. Тя преминава през мен като дъжд и чувствам единствено благодарност за всеки миг от глупавия си живот. Сигурен съм, че нямате представа за какво говоря, но не се бойте, един ден ще разберете.’
Дори само заради този цитат си заслужаваше да се отделят два часа. Доста прилича на моя стил на изразяване. Всъщност, ако взема да си събера всички ивизми /ахаха/, ще се получи нещо нелошо. Тази секунда наистина ти се струва като секунда. Така де, този мит, че преди да умреш животът ти преминава като на лента за отрицателно време е само…мит. Има данни за само един възкръснал в историята на човечеството, пък той май не е споменавал такова нещо. Понякога виждам миналото си по този начин. През тялото ми преминават всички хубави и лоши неща. Насищам се на многобройните противоречиви емоции и оставам изцедена. Първият път, когато карах колело и брат ми изскочи отнякъде, за да ме изплаши. Все още имам огромен белег на коляното от онова падане. Онзи инцидент с колата, при който можех да се превърна в мекотело без една здрава кост. Първият път, когато карах ски. Първият сексуален контакт. 50-тте км свободен стил. Онази случка на паркинга. Италия. БАРАНЕТО под чина, ахаха. Ъх, животът ми не е бил скучен. Сещам се много неща. Това май е хубаво.
Изнервена.Още от сутринта.
Толкова са ми опънати нервите,как може да са толкова плиткоумни всички.
Държат се като лапета,даже още по-зле и просто ще откача след малко.
Знаех си,че е лоша идея всичко ,не трябваше да се съгласявам ,предчувствам,
че ще е супер тъпа вечер за мен,ваканцията също.
най накрая дойде тая ваканця. днес с 4-ма фр ще ходим в мола да разглеждаме към 17:00. После към 18:00 ще се разотиваме кои от къде е и може би към 19:00-20:00 ще се разходя из квартала ако видя някой приятел , ако не ще си се мотая сам.
Защо съм такъв... :( Защо? :(
Защо от време на време правя детински глупости, за които после се разкайвам, но вече е късно...? :(
Защо винаги всичко започва с усмивка, а завършва с голямо разочарование? :(
И да - по всичко изглежда, че гоня някакъв антирекорд за това колко хора ще успея да издразня и те да ме изтрият/блокират (за пример: в скайп)... :(
Да беше един случай, да бяха два... а то...
И най-тъпото е, че повтарям ли повтарям скапаните си грешки... :(
Дължа извинения,... МНОГО ИЗВИНЕНИЯ!
Извинявам се! Извинявам се на всички, които съм изнервил/наранил/нагрубил/обидил/подразнил с моите действия!
И се надявам, че поне за кратко общуването с мен ви е било приятно!
Моля ви, простете ми!