- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 29
Крива, крива, ама до безобразие. И ако знам защо се явявам утре на тоя изпит...
Не знам какво удоволствие им доставя на хората да унижават едни за сметка на други.
Еми, тъпо ми е.
Намерих мека яко изпълнение на Рамщайн, въздържах се от първобитна проява xD, проведох искрен разговор и ядох череши. Какво повече му трябва на човек?
paradosu не мога да я позная с тоя новия аватар..върнах се да проверя, абе кой говори за рамщайн, някакъв нов потребител..
иначе аз кво..
хмм
хем искам да споделя, хем не искам да споделя.
но да кажем, че съм се предала на Божията воля и да става квото ще
това резонира:
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Напрегнато ми е. Не знам защо.
И не искам да приема да се видим и да поговорим, защото знам какво ще ми каже. А няма да допусна отново всичко да се повтори, потрети, нз.
Утре трябва да стана рано.
Трябва и да побера багажа си в минимално пространство :/ Поне ще пътуваме късно.
Сигурно ще е забавно, стига да няма твърде много хора.
Вечерята ще приключи късно и вместо към бунгалата, сигурно ще се насочим към кулата и ще посрещнем там изгрева.
Ще бъде хубаво.
слушам Тони Димитрова, пийвам си биричка и ми се доходи на море
Странно. Липсва ми..на моменти дори и много. Не искам да и досаждам и/или да и преча. Знам, че поне на този етап всеки извървява своя различен път. Знам, че не трябва да ми пука, но все пак сякаш наистина ме е страх да не я изгубя. Много съм доволен от скорошната и постъпка. Някак се почувствах отново ценен за някого. Почувствах, че се държи на мен все пак и се държи на мен дори и без много думи напоследък. Че съм ценен и въпреки всичко приеман такъв какъвто съм. Поне така го почувствах...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Първо напиване в работна седмица - check.
Да видим как ще се гърча днес като риба, че е и последен ден от седмицата и ми е набрано още от предните.
Ноооо просто на нея не мога да откажа, поне към момента #нимоа![]()
Ййй, от другата седмица започвам двуседмичен хоум офис :д
Нещо ме дразнят някакви хора, ама да се спасяват и да си живеят в наведение.
Имам предвид, колко трябва да си нещастен, че когато Х човек разбира от нещо, ти да говориш за целия екип, вкл. и той сте супер зле в него и за нищо не ставате.
Ениуей, да си заврат пасивната агресия някъде си, така или иначе вярвам, че ще няма да ми се налага вече да общувам с тях.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Усещам, че последните дни съм адски обсебена от това и, както се и вижда, определено не ми влияе добре. Свалих 3 кг. за няма и седмица, а най-лошото е, че продължава да ми е зле и да не мога да поема повече храна. Трябва да направя нещо по въпроса и обмислям понеделник да е денят. Да минат събота и неделя, че ако спра преди това ще психясам и ще имам чувство на незавършеност.
Имам нужда от излизания с хора, а нямам с кого :с
Защо трябва да ми е толкова трудно да си общувам с някого повече от три пъти?
Вчера нямах, но днес имам.
Спах накриво и сега ме боли вратът и лявото рамо :/
Преди няколко часа търсих една раница на тавана и в нея си намерих джойстиците и 15 дискети ^^
Като се прибера може да пробвам възможностите на телевизионната игра.
Не знам дали да си взема риза. Ако я взема ще стане на гъз, а там няма да им възможност да я гладя. Хм.
Слушалките ми умряха :с
Изядох едно прекрасна кифла преди малко. Сега ми се пие сок, а няма :/
Общо взето имах почти 48 часа неспани с някакви промеждутъци от дрямки за по час 3-4 пъти. Сега се наспах, в България съм, пия супер прекрасно капучино и с папагала си пеем и се гушкаме. Ще бъде много готина ваканция от 2 седмици. Даже днес спря да вали.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Не деня, а седмицата ми се оправи днеска. Прибирам се три дни по-рано от предвиденото, няма как да ми е зле. И притесненията ми отпаднаха. Остана само още един изпит и се прибирам за заслужена почивка. Е, няколко дни, но дано да са качествени.
не знам кое точно ми липсва реално, но ми е много зле душевно отново, сякаш се върнах директно 3 месеца назад :д
трябва някой да ми набие два шамара, честно :д стягам се и започвам да уча за изпита пък.
събуждам се, ставам и оглеждам- всичко изглеждаше нормално. дори главата не ме болеше толкова, да живее минералната вода със сол :Д правя си закуска, слагам и на куч да яде, излизам на терасата да си пия кафето и гледам как целия ми конспект от 170 въпроса е полят с бира и разпаднал се. съдбата ми говори.
Последно редактирано от pandabear : 06-19-2015 на 09:34
След снощния разговор определено се чувствам по-спокойна. Свърших малко работа, сега ще хапна, ще почета малко и ще гледам да си приглася багажа. Следобед съм с едната, вероятно и с другата. Повтръсна ми да забивам в едни и същи хора постоянно, почти нямам допир до някого друг. Изведнъж ми се дообщува с човек, с когото не се познавам или не съм се виждала бая, знам и кой ама чак на 10 пътува, а това е далече. За мен е далече. А пък като го видя, ще му се метна на врата и няма да го пусна. Не че ще наваксам една година, но пак е нещо, нали?!
Направих си идЯлно упражненията![]()
, май точно 2 грешки за десетките изписани листове. Ии така по никое време не бях очаквала да ме потърсят, ама явно един от ония моменти, в които се редят неочаквани събития едно след друго. Много искам колежката на майка ми да е права, много!
Модата вече премина както си и знаех.Всяко чудо за
три дни!Вече няма никакъв интерес.
Той е странен.Прави ми знаци и тъкмо реша,че има нещо и оп,
той е различен.Не знам,не знам пак аз ще го отнеса накрая.Само си повтарям
да не взимам нещата на сериозно ама не се получава.Как искам да съм непукистка!
И се чувствам дебела,а ми се ходи на плаж ...