
Това ми харесА.
Като оставим настрана лекото жегване,че някой така е успял да те изиграе, направо съм възхитена. Образът ми се струваше странен, но достатъчно достоверен. Само един път се замислих дали не е шмекерия всичко, и то когато един потребител написа, че е сигурен, че това е трол. За момент и аз бях сигурна, че е прав, главно защото помислих, че би било по-логично да се фръцне след първите няколко страници, сигурна, че е твърде много над нашето ниво и не заслужаваме да ни удостоява повече с вниманието си. Но бързо отхвърлих заключението си и повече не се замислих върху него. Признавам си, сигурно е било, защото ми се е гледал още сеир.
Ако това ви помага с нещо, ето истинските чувства, които изпитах относно "момичето". В началото може би някакво разбиране, съпроводено с лек присмех. Успя да ме раздразни един път и тогава вдигнах ръце от темата. Когато влязох на следващия ден и четох мненията, чак тогава, се запитах за първи път "Добре, де, защо?" Защо, след като се вижда, че има някакъв акъл в главата, действа по този начин. Защо използва само нападки, а не отговаря по същество, щом вярва в своята позиция, значи би трябвало да има в главата си някакви доводи и опровержения. Защо напада и защо предизвиква, какво цели или печели с това. И в крайна сметка, дали наистина вярва в това, което говори и защо (тип" Аз съм по-добра от всяко по-голямо момиче, мога да дам повече и т.н." и най-вече "Щастлива съм била и винаги ще бъда"-ето за това се запитах дали наистина е така, интуитивно реших, че не може да бъде вярно- ако целият й живот и детство са били щастливи, откъде би могла да дойде цялата тази жлъч). За първи път ми хрумна, че може би не заслужава само присмех. Но явно не съм се задържала достатъчно дълго и върху тези мисли.
И какво научихте от експеримента си? Та реакциите бяха и логични, и очаквани.
А ролята на Eduard каква беше? Да разбуни допълнито духовете по различна линия? И той беше един обобщен и типизиран образ?