Болна съм. Тъкмо се бях зарадвала, че съм оздравяла и снощи пак ме подхвана... Думи нямам. Студено ми е, подсмърчам, клепачите ми натежават, очите ми са кървясали - идилия.
Плановете се провалиха, от моя страна има малка доза разочарование и голяма доза облекчение. Така поне ще имам оправдание да не се вясна изобщо.
Не ми се ходи никъде, не ми се среща с никого, не ми се говори с никого. Пусто ми е. Предпочитам да си стоя в нас и да се потапям в меланхолия, отколкото да се насилвам да излизам, да лепвам изкуствена усмивка и да играя театър колко съм щастлива и колко ми е добре. 'Щото не ми е.
И нямам право да се оплаквам. Сама си го направих. Ответната реакция беше... глупава, можеше и да не реагира по никакъв начин, но се очакваше, че ще го направи. И го знаех. Просто не очаквах, че това ще ми повлияе по някакъв начин, а стана така, че го почувствах като удар в бъбреците.
И няма връщане назад. Не си и заслужава връщането назад, наистина, никога не си е заслужавало, просто ми е тъжно, че се получи така. Че винаги се получава(ше) така. Сега всичко е различно. Той остава тук, а аз заминавам и това пътуване е моето спасение от допускане на нови грешки. Ала го има тънкият момент, че аз не съм същата. И надали скоро ще съм. Чувствам се празна, изгубена, толкова ми е пусто и облачно, че понякога не мога да разбера дали ме боли, или ми е апатично, просто... Гадно е. Дори и да изтрия всички снимки, дори да прибера в някой шкаф всички подаръци, оказва се, че спомените не мога да ги натикам в някоя кутия, да ги заключа и да ги забутам и тях в шкафа. А напоследък все става нещо, което ми напомня за него, все изниква място, дата, име, конкретна случка и нищо не помага. Като се сетя миналата година по това време какво беше... Нямаше такова щастие... А сега има само огромно пространство, запълнено от липсата му, която никой и нищо друго не може да запълни.
За жалост, колкото и градове да сменя, колкото и места да обиколя, нищо няма да се промени. Изпитано е вече, не помогна. Остава ми само да продължа да правя някакви жалки опити да изплувам и да се надявам, че другата година по това време всичко ще е (по)преминало и ще е само лош спомен.
АААА, ето кой сериал забравих, че ще почва!!Първоначално написано от TheDevilInMe
Кога е първият епизод?
Добре ми е, първи ден почивка след четири поредни дни спорт. Доволно ми е, чувствам се тонизирана.
Едвам ме вдигна от леглото тая сутрин за тая лекция, даже не си струваше особено, ама пък беше интересна. Сега малко ще се поучи, ще се похапне и заминавам на рожден ден.
А за уикенда програмата е много амбициозна, дано успеем да свършим всичко!
Намби, кураж, душа! Само не прави грешката да се връщаш назад - не е като да не сте си давали втори шансове, няма смисъл да си губите времето и емоциите в нещо, което очевидно няма да го бъде. Ще се оправят нещата, ще видиш! Радвай се, че в известен смисъл получаваш шанса за ново начало, много хора нямат тази привилегия!
6ти октомври
cuz I swear, I don't care ... ;]]
Гребнаааааа!!! Само да имаше вариант да не шофирам... няма пълно щастие.
Omg
Купих си учебници, разорих се, реших да седна да си направя теста по математика, който успяха да ми натресат вече и ужас, нищо не си спомням.
Мисля, че тая вечер ще я прекарам в припомняне на вектори. Не мога да си позволя да се излагам другата седмица на туториалите.
Идеално ми е иначе, чувствам се прекрасно, въпреки че коремът ме боли и непрекъснато ме обливат горещи вълни. Днес особено беше ад - то си беше и жега и навън, ама в 5 часа като излязох по къси панталони и тениска, дори шотландците ми се видяха прекалено навлечени по едно време. Приказно време обаче дано се задържи и за по-нататък!
Оф, ебаси деня, мале, изтощена съм, скапана съм. Но доволна. Kind of.
гичи, може да заживеем заедно
ще си споделяме всичко и ще си купуваме голям стек с тампони и превръзки за общо ползване
Отврaтителен ден,но гушнaтa до него зaбрaвям всичко.Чувствaм се толковa хубaво с него,летящо.Сaмо при чувaнето нa глaсът му треперя.Рaботaтa зa уикендите ми се уреди,и вече нямa дa виждaм онaзи госпожa.С пaстрокa ми ще се виждaм нaвън,не бих понеслa мисълтa дa я виждaм .Утре ще си отидa и досъберa остaнaлите нещa от вкъщи.Имaм неприятни болки в гърлото,но имaм толкпвa зaдaчки и плaнове,че се тъпчa с лекaрствa и продължaвaм дa пишa курсовa.
Моминското парти излезе супер. Добре си прекарахме, а и булката остана доволна накрая.
Като цяло съм развълнувана, но съм страшно уморена, имам нужда от сън.
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
мерси, мерси
Явно и този купон ще го пропусна, никак не ми се занимава с пошлотии, а може би трябва да се разсея малко. Не знам, ще го мисля...
КВООООООООО?! Най-добрия ми приятел ме е тагнал в Айс Бъкет Чалендж. Аз... такова... не искам. Попадна ми ей така, без да искам просто и бях... поразена. Имам идея как да го направя и на кого да помогна с парички, но ще видим. Ама наистина съм МНОГО поразена.
Иначе съм уплашена от онова, което ми предстои. Поне си имам с кого да изтерясвам, ако не друго. Днес ям като разпрана, чак се учудвам от себе си. Пу, да не ми е уруки!
Облекчена и разтъжена. Липсваха ми моите шматарочета. Много.
А оная пък как ме дразни. Познавала ме била отдавна. Как пък не! Лицемерка.
Ух, а сега като знам, че след 3 часа трябва пак да пътувам. Мисля да поспя малко.
Обаче наистина ми е много гот!
Ебаси кефа! За една песен време се чувствах както преди се чувствах с тия хора. Стопли ме. Утре ще е дълъг ден, а и с тая нощ на музеите и после ще ме карат да пея... Дано поне тоя път заформим комуната. И моя да не е кисел. 'Ма и да е...
Майната му на всичко, силно се надявам утре на добри новини.
звучи прекрасно, и ще си мажем раничките взаимногичи, може да заживеем заедно
ще си споделяме всичко и ще си купуваме голям стек с тампони и превръзки за общо ползване
осъзнах, че май трябва да се разписвам в дневника вечер, а не сутрин като още ми е хубаво и добро настроението :д нещо всичко започва да ме боли, отдавам го на сатурновата дупка, в която определено съм тия седмици :д
реших, че няма да си празнувам рдто, не че някога съм вдигала луди кОпони, ама не ми се събират моите идиоти за по бира, не се чувствам комфортно още, особено пък без сутиен да се вясна - не. :д
за сметка на това ще си купя огромна торта, хохо нямам търпение за неделята :д
Хах... Вижда, че ми е криво от известно време и единственият въпрос е "К`во ти е?", след като отговоря с "Нищо", реакция - никаква. Ама защо пък да задълбава и да се опита да проведем някакъв разговор, на него нали си му е добре. Защо да се мъчи да се опита да повдигне настроението ми..., няма нужда! Важното е всеки да се спасява поотделно. Само дето и на мен с всеки изминал ден започва все по-малко да ми пука и все повече се отчуждавам, така се усещам. Кога ли ще ми омръне съвсем и ще сложа края, без значение, че ще ми е криво след това...
I`m trying to make your dreams come true...
УТРЕУТРЕУТРЕ! Нямам търпение! Ще се размажем преди даскало с тоя моя. Направо ми е летящо! Разходчица, кафенце, концертче, пиене... ОХ! ОХ, БЕ! Може другото говедо да ме отряза, но пак ще си изкарам МЕГА якото с нвата панда в семейството.
След малко ще се хвана да изчистя тука, ще се пооправя и ще ходя до бабини. Вечерта май ще съм с тая мойта, което автоматично значи, че ще е МЕГА забавно, щото тя е МЕГА яка. :д
Приятно прекарване на сватбата. Пожелавам да направите приказно тържество!Моминското парти излезе супер. Добре си прекарахме, а и булката остана доволна накрая.
Като цяло съм развълнувана, но съм страшно уморена, имам нужда от сън.
Супер, тази вечер съм нощна после два ни почива на работа съм чак в понеделник на обяд. Добре е, ако винаги графика ми беше такъв. Тази седмица си починах добре след отпуската доста почивни дни имах. Супер утре вечер имам уговорка с моя да излезем, ще си прекараме супер.
С голямо нетърпение чакам да дойде панаира радвам се като дете, остана една седмица само. Пак си осигурих 2 почивни дни за ида с моя. Ехххх.
пльоснато на таймлайна ми http://www.goguide.bg/koi-kakvo-zash...EJDA-IZ-SOFIIa
ужас.
Нямам търпение да свърши работния ден и да изчезвам на почивка.
Втрещена.
Пък тая девойка така и не я разбрах за какво се бори... Аз кафето не съм си изпила още, достатъчно кисела съм, че нямам вода и не мога да си взема душ, а тя ми се святка насреща, ще кажеш, че само тя е в цялата Вселена и все едно само тя има такива проблеми. Егати принцесата.
Усещам как се плетат интриги зад гърба ми, някои хора се опитват да ми палят фитилите и са мнооого изнервени на слонското ми търпение.
Обаче имам някакво много гадно предчувствие, дето по принцип не вярвам в такива неща, и не знам откъде и за какво точно... Много мразя така. В последния момент баш, тъкмо когато трябва всичко да е наред, само се напрягам излишно.
Дано да е така! Благодаря!
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Дано да не бъде такъв провал както се очертава.. лоша работа
Тъпо ми е ...
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Мда, прецакаха ми се плановете заради родителите на едно момиче
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
