ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[galaxy29]

инсомниа, всв в главата ми, ще ми идва и ме боли коремчо и кръста, чувствам се дебела и ми иде да счупя чаша в стената или в на някой главата ;/
и искам мъжки ръце по тялото си, да ме галят нежно и да ме стискат грубо, ама какво мрънкам като има хора, които проявяват желание, а аз се дърпам... гний галаксино, гний си сама с котката

[HollyGolightly]

Отвратително, но ще мине...всичко минава.

[fire_magic]

гадно е, но така се чувствам добре

[jab4eto]

Аз пък се чувствам страхотно днеска, понеже заминавам на едно красиво местенце и нямам търпение

[bloodyF]

Funny you're the broken one, when I'm the only one who needed saving.
Адски зле. 2 седмици, 2 пъти в спешното, проблеми с очите, кръвното и кво ли още не. Опитвам се да се разкъсам на 100 и накрая той ми заявява, че само му се цупя и не му пускам, защото съм 1.повръщала цяла нощ или 2.била съм прекалено изморена.

Много ми е криво, не знам дали имам останали сълзи вече. Адски ме боли от цялото му отношение и се чудя дали просто не иска да се разделим. А ако се разделим не знам дали ще имам сили вече. Боли ме. Много ме боли.
Искам да съм с него, това ми бяха едни от най-хубавите 2 месеца в живота и защо трябва да спираме..не знам..объркано ми е

[tireheb]

сичките ми свинщини заминаха деба
120 гиги
мързи ма цел ден да ги прехвърлям
с такова УПОРСТВО съм си сбирал, тижно

[Niakoitam]

Лололо, успокойте се, т'ва, че си дал n лв за рокля веднъж в живота, не значи, че ти е практика, или че не знаеш цената на парите.

Да, знаеш я... Дай ми тогава на мен 1000+ лева,а аз ще поръчам на шивач да ти направи много по-хубава без надписчето превиос или там каквото е (всъщност и аз имам гащи и чорапи,на които пише Долче и Габана и са само за няколко лева),а с останалите пари мога да си прекарам да кажем прилично в близките три месеца

<3

Имах прекрасен ден - пих прекрасен топъл шоколад, ядох прекрасни неща с прекрасен приятел, прекарах си прекрасно. Само дето аз не съм прекрасна. Гоня всички, които проявят дори минимални наченки на романтични чувства спрямо мен, вероятно от страх да не бъда разбита отново. Като предишните хиляда пъти, плюс-минус. Как ми се ще наистина някой да разбие стената... Ама дейба аз и строителството ти, то все едно египтяни са редили каменни блокове, бе. Имам странното чувство, че по тоя начин ще изгубя и много от приятелите си. Започвам да живея странен живот - уж всеки ден е различен, но е тооолкова еднообразен и празен, че прилича на кутия от обувки. Кога се превърнах в безчувствена черна дупка? И по-скофтеното - възможно ли е някога някой да я запълни тая въпросна Марианска падина? Не искам, не трябва да ставам като нея. Не, не трябва да си го позволявам.
Ама е прекрасно да си принцеса на собствената си самота и да гледаш от високо.
Може би е защото четох „На гости у дявола“, а може би не съвсем, но се замислих над следния цитат:
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Само дето няма пък да споделя какво измислих, защото още си блъскам главата да го систематизирам някак.

Ти самата ако не искаш да помогнеш от вътрешната страна с разбиването на тази стена никой ама никой не може да ти помогне.Не търси принца на бял кон.Дори и някой да успее да срине някоя и друга тухла,ако държиш стената ти да е дебела и цялостна докато той се опитва да бутне следващите тухли ти по-бързо ще възстановяваш старите и просто няма как да стана.Не мисля,че има толкова бързи разрушители.

инсомниа, всв в главата ми, ще ми идва и ме боли коремчо и кръста, чувствам се дебела и ми иде да счупя чаша в стената или в на някой главата ;/
и искам мъжки ръце по тялото си, да ме галят нежно и да ме стискат грубо, ама какво мрънкам като има хора, които проявяват желание, а аз се дърпам... гний галаксино, гний си сама с котката

Значииии сама си си виновна...

А относно мен,е...някак все повече започвам да се примирявам,че съм се появил на този свят да си изгния самичък евентуално възползвайки се от редки проблясъци да бъда поне моментно щастлив...

[Ivaaaaa]

пия бира О: доспа ми се, но не трябва! искам довечера да си легна в прилично време и да се събудя неприлично късно. новите стъкълца ми пасват идеално. виждам О.О
хубаво ми е /петък е все пак/ и имам цели два дни да спя.

[RosaCalvaria]

Мен пък ми е празно и объркано. И ми се спи. И съм уморена.
Без това си ми е трудно далеч от всичко и всички, а когато човека, който се предполага, че трябва да ме подкрепя постоянно и да ми помага, започва да си прави тъпи базици, да не се интересува от мен, начина по който се чувствам и изобщо какво се случва в ежедневието ми, става още по-трудно. Пълен игнор, брат, к`во да играя? И още по-тъпата част е, че когато направя намек за начина по който се чувствам и започна да пиша малко по-отчуждено, той е този, който ми се сърди и ядосва. Как става този номер? Как става така, че аз мога да го изслушвам, съветвам, да не му потъпквам достойнството и самоуважението, да го разбирам, да не го притискам, а той не може? Ама да де, то има разлика между не мога и не искам... Все тая.
И това ще мине.

[weheartiit]

Странно се държи,не мога да разбера защо.Може би да ме отблъсне?
Супер много искам да ми звънне днес и да се видим,но пак празни надежди,
как ще се сети.Трябва да се отдръпна,привързването ми не върви на добре
и накрая ще изгоря.

[Dagichka]

цигари, бири, шоколад, безцелно обикаляне на центъра, рев и музика до дупка постоянно в ушите ми. душевно ми е болно, ама пък.. ще мине предполагам

[tori]

Ти самата ако не искаш да помогнеш от вътрешната страна с разбиването на тази стена никой ама никой не може да ти помогне.Не търси принца на бял кон.Дори и някой да успее да срине някоя и друга тухла,ако държиш стената ти да е дебела и цялостна докато той се опитва да бутне следващите тухли ти по-бързо ще възстановяваш старите и просто няма как да стана.Не мисля,че има толкова бързи разрушители.

За момента каквото и да направя, все съм в грешка. :д Иначе не търся принц, не търся нищо всъщност. Ама не трябва да се изолирам чак дотолкова от външния свят, защото това пречи на нормалните ми взаимоотношения с всички и като цяло. Осъзнавам добре това, но една стена никога не иска да бъде разбита, нали? Имам предвид това е защитната ми реакция, не искам да бъда разбита отново.

Иначе ми е нервно, покрай тоя тъп бал потроших толкова нерви и още толкова ще потроша, че като си направя равносметка, не ми излиза никак рентабилно. Айде, парите не ги броя, щото пари се изкарват ама пак не си струва да хвърлиш сумати време, пари, усилия, нерви и кривина за едни 10-12 часа, няква порция долнопробна манджа и некачествен алкохол. Много съм им обидена на всички и днес малко го отнесе един от малкото, които са близки с мен от класа ама по-добре така. Ако не друго, нещо е излязло от мен, а не стои складирано. :д Нямам търпение вече да завърша тъпото училище, защото ще спра да гледам гадняри. Нищо, че после ще има още по-големи лайна, просто тия ми омръзнаха вече. Измръзна ми, бе! Не ги ща. Те са долни, гадни, грозни, противни и отвратителни. Измръзна ми!

[SpiritInBlack]

Рядко куц момент. Пропаст с троен скок не се прескача, да видим дали ще направя невъзможното до момента за мен. Баща ми се прибира в неделя и уцели най-подходящото ми настроение. Всички в София ще разберат, че се е върнал. Имам 1 ден да вляза във форма.

[SHPAIdURmeN]

Скуката разяжда вътрешността на душата ми...

[nepowtorima]

Нищо не ме прави щастлива. Усмихвам се, лигавя се, смея се, но .. не се чувствам в хармония със себе си.
Чакам нещо от някой, което надали ще се случи някога.
Имам адски смесени чувства. В един момент нямам чувства към абсолютно никакво мъжко същество, а в следващия момент .. се сещам за всеки един и отново се привързвам мислено към тях. Попаднала съм в някакъв безкраен кръг от който нито мога да изляза, нито мога да спра да се въртя в него.
Чувствам се адски безчувствена, не ми пука за нищо, не се трогвам от нищо. Нищо не ме радва. Не е нормално за мен. Не знам от кога започна този период, но искам да свърши. Надявам се много, много, много скоро да е..

[weheartiit]

Както предполагах ...
ще си изрева очите след малко,толкова да ми е гадно.

[IWannaBeSedated]

Чувствам се неловко за пореден път. Какво се бутам там, където май не ми е мястото...

[Andjyy]

Шапката,шала,бързоходките,� �табилно количество крем за ръчичките,слушалките и айде навън.
Вървя и си мисля. Загубих представа за времето. Всичко ток и жица. В един момент телефонът ме предаде. Знам,че го зареждах,ама не помня кога?!? Без музика съм за никъде. Хвана ме шубето. Почти знаех къде се намирам. Почти. Тръгнах и не вдигнах очи от сянката си. Аха сграда или дърво да ми я закрие и ставам нинЖа. Реших да хвана автобус в обратна посока. И в тоя момент един потегля от спирката. Тичаааай. Хванах го. Качвам се като пич. Вратите се затварят. Нова мисъл! Карта за автобуса? Нямам! Пари? Нямам! Лична карта? Нямам! Познати в автобуса? Нямам! Произнесох молитва до де що божества има и отидох при шофьора. Оказа се точен. Е,прибрах се. Оцелях.
Ще си събера багажа,ще хапна и цяла нощ ще уча.
Утре сутрин отивам.
Много ми липсва

[Bomber]

Пак си пуснах тъжните песни и се натъжих

[RosaCalvaria]

Мда, за няколко часа успях да се почувствам дори още по-объркана.

Супер ми е шитаво, а даже няма с кого да поговоря и на кого да споделя, поради простата причина, че никой не би ме разбрал. Едно такова никакво ми е. До такава степен ме отблъснаха някои хора и ме накараха да се отчуждя от тях, че не могат да го видят и разберат. И накрая, когато нещата ескалират, отново аз ще съм виновната.
А по-лошото е, че си мисля, че заслужавам подобно държание въпреки че на моменти перфектно осъзнавам, че не е така. И не мога да направя нищо, за да го променя. Нито него, нито държанието му, нито самата ситуация. Не мога да си тръгна така лесно и да загърбя цели пет месеца, но и не мога да потъпквам себе си и себеуважението си винаги когато се наложи да се прави компромис...

[galaxy29]

Значииии сама си си виновна...

знам си :д

[fire_magic]

океан от чувства последните 2-3 дена
чувства да искаш-ела си вземи-промоция! :Д

[pac0line]

асоциалността ражда усещане за непълноценност и застоялост
социалността ражда я махмурлук, я кашлица, я хрема, я синина, я празен портфейл
къде му е средата?

[galaxy29]

асоциалността ражда усещане за непълноценност и застоялост
социалността ражда я махмурлук, я кашлица, я хрема, я синина, я празен портфейл
къде му е средата?

да не стигаш до крайности и в двата случая ;д



бате има здравословни проблеми и се инати отново
и защо не спря да пие по толкова много тоя човек, вреди му и не стига, че има наследствено високо кръвно
защо си го причинява, при положение, че е страхотен
аз не съм добре, ок, ама защо и близките ми
къса ми се сърцето
и отделно за някакви светски проблеми се ядосвам
искам да оправя всичко, а самата аз не мога да си стъпя на краката
поне си стопирах сълзите, ама нещо май няма да ги удържа много, много

[DarkTemplar]

same shit, different day