- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
Изнервена съм до краен предел днес. Такъв важен тест ми предстои утре, каза ни да се подготвяме и да отговорим на въпросите от страница 275... учебникът започва от 364и на мейлите не си отговаря, просто не мога повече така, най-много просто да не ида
спри да пускаш малоумни снимчици бе
само запълваш мястото
СЛАБАЦИ
добро утро, форон!
заслужавам най-доброто :д
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Ох, и днес е ад на работа... Пффф, нямам търпение да дойдат четирите почивни дни, че да се наспя и аз , като човек! Снищи тъпите съседи решиха да пускат заря до прозореца ми в 2 часа нощес.... Направо полудях!
Днес ще сменям цвета на косата - отново - бек ин блек, бейби! Кажете някой трик как да не си намажа отново физиономията, че много трудно се трие после, крем ли слагате, какво правите да не си боядисате челото заедно с косата???
Няма по-красиво от алената кръв, обливаща черния камък на фона на златистия залез....
друго си е със слънце, признавам))
мхм...)
cuz I swear, I don't care ... ;]]
ох, кой с кого ходи в тоя форум пак, какво изпуснах :Д
в настроение съм тип... не ми се поема никаква отговорност, не ми се занимава с нещата, които трябва да свърша, уф, много е гадно. от друга страна искам да ги свърша, за да знам, че съм ги свършила. фейспалм.
и пак ям като бременна, ебаси, сигурно изпитвам емоционален глад... а как ми опротивяха всички тия напудрени изказвания, имам нужда от нещо крайно не-арт и просто. нещо прямо, но без излишен цинизъм... нещо като Хемингуей.
Ах, много съм доволна, това прекрасно слънце, обядвах си с мъжлето, пихме по едно кафе навън и сега пак да поработя още няколко часаПосле малко "разкрасяване" и пак при него. Вечерята ще е навън, евентуално утре може да забъркаме нещо вкъщи, но се съмнявам
Събота сме у голЕмото село, да видим този път ще успея ли да си харесам нещо от МОЛ-а. Изключително трудно се намират дънки за слаби хора, а качването на кила е доста трудна работа за мен...
Няма по-красиво от алената кръв, обливаща черния камък на фона на златистия залез....
Ох, толкова е потискащо. В момента се депресирам за неща, които не са под мой контрол в момента и на които така или иначе скоро ще им дойде края.
Тези съмнения, които ги имам обаче... не знам, не знам.
Иначе вчера попаднах на една съфорумничка в бг мама и я столкнах. И се замислих как все попадам на някаква тегава информация без дори целенасочено да я търся. :д
Благодаря за моралната подкрепа, момичета! ;д
Просто никога не ми се беше налагало, обаче при следващата ми по-голяма почивка реших да си направя train trip =))
Ами аз по принцип говоря много. Уви, този път нещо не успях да се отпусна. Не научих много за него. Освен името му, че е от София и е главен асистент по Археология в Пловдивския университет. Другото бяха някакви общи приказки. Когато го питах на колко години е каза „не помня“ Не изглеждаше като някой чичко, де :Д Не знам защо не пожела да сподели... Но пък на гарата като слезнахме ми написа номера си, на едно от онези късметчета на lavazza, което каза, че му се е паднало днес- „запознанство“. Беше готино, признавам. Не знам дали ще се свържа с него, но като се прибера ще се опитам да го столкна по лицекнигата някак, ако въобще има, хахах.
Странно, как може една усмивка да ти вдигне настроението!![]()