Me me me me!!!Първоначално написано от granger
О и аз съм член на групата, ма поласкан съм, бре душИ..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Разочарована съм.
Не го разбирам как може да се държи така. Толкова е груб и безкомпромисен на моменти, а аз толкова лесно му се връзвам на всяка простотия. Много ме наранява отношението му и ми е много странно да го призная.
И за пореден път се убеждавам, че т'ва българите сме мега гадното племе. Искам да си се прибирам по шотландско.
Много дразнещ ден.
Пребита съм и си лягам направо, че току виж станал още по-гаден.
^
мен пък ми sе sтоиии по българsко.
а на 21-ви sи заминавам, на 22-ри на училище.
потъвам в мизерия.
гадното е, че го уsещам, а не знам какво да правя.
Прибрах се вчера, но още ми е странно...да съм си вкъщиВ София съм цяла година сам на квартира , но на вилата ми беше странно. Звездите бяха много хубави, а пък астрономията ми беше най-скучният дял от физиката.
И с мен е същото.Не знам как човек,твърдящ,че ме обича толкова много е способен да ме гледа как плача и да продължи да се държи напълно безчувствено и да ме разстройва още повече..
“If you enter this world knowing you are loved and you leave this world knowing the same, then everything that happens in between can be dealt with.” - Michael Jackson ♥
много съм тъпа,че му казах и от отговора ми стана тъпо,
защо ли очаквах друго ...
ававонавовапнаотархьфэьт
На косъм съм и това да направя...
Търпя на болка, ама се дразня. Като стана от стола и ми причернява, нищо не мога да правя. Той иска на доктор да ме води, а на мен само това ми липсва. Гълтам два аналгина и лягам, поне да се наспя, ако не друго.
Само дето вече не ми е странно.
Добре ми е обаче, днес беше много странен ден. Ебаси вирусът ме гони, ама засега се справям. badass <3
взеха ми кръв и не ми прилоша, йейейе:Д
ох как ще издържа с тва гърло чак до срядаа, дамнн
дано днес поне отидем на планина да се разсея малко
а пък оня да се обвърже с девойче, на което и първото и второто име са и като мойте.. рофл да му имам и късмета :Д
Мдамм ще бъде трудно в Швеция . Ще се запозная с важни хора и краката ми треперят добре че Сряда е далече
Чакам съквартиратките ми да се върнат от залата и отиваме на стрелбището
к'ва швеция бе?
//миsля да не sподелям sебе sи тук за извеsтно време.
И най-интересно става като започнеш да го осъзнаваш и си направиш една елементарна равносметка, че понякога въобще не се познаваш. И ако не се опознаеш скоро, пак ще съжаляваш за някоя не-на-място реакция, която почти при всички положения наранява хора, които не би искала да страдат.
//пак си говоря сама, пфт.
Намерих кога да се разболявам. А такава седмица ме чака...
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Маги от академията ми имаме разни обучителни и едно от тях е пътуване в различмни държави . Вече бяхме в Канада Франция Великобритания . Основното е че се запознаваме с тяхната престъпност и т-н и с доста влиятелни хора от странна на закона . Това е то .
Нещо не ме кефи тва бачкане.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Скучнооо, утре ставам на 19А и не си обичам рождените дни, очаквам поне някои хора да ми вдигнат настроението,но като ги знам какви са, нищо чудно отново да забравят
maDamn
искам да се прибера
мдаТежки дни ме чакат. Така лети това време...
:/
Изтощена до смазване от работа, времето, в което получавам отдих и сядам за малко на компютъра за разтуха, това са моите 5-10 мин. почивка. Досега помагах на майка ми да правим компот, за да не е сама в рабата си, защото винаги, когато усещам, че тя се преуморява, у мен неизбежно се заражда силното желание да върша още и още работа, ако мога да я отменя съвсем. Но не мога. В нашата къща работата никога не намира своя край.
А аз утре ставам на ....много!Вълнувам се защото ще съм със семейството и искам всичко да е идеално,но не ми се иска да остарявам!Скучнооо, утре ставам на 19
Иначе съм се размислила относно сватбата.Много приятелки ми пращат статии за булченски рокли и си мисля,че е време да започна с търсенето.Но идеята ме плаши.И не се притеснява толкова че ми е отишла свободата или че той не е за мен.Напротив-никога не съм била по-сигурна че искам нещо.Но самата идея да съм в центъра на вниманието цял ден и цела вечер....Не съм дама и определено бялото не е за мен,защото ще го оцапам със салата.а пък ми се иска да събера най-близките ми хора /около 30 човека от моя страна и 40 от негова/ главно защото моите са в Англия повечето и това ще е добра причина да си дойдат за малко.Оффф ама тия фотографи и камери....А аз хич не съм фотогенична.А и да не говорим,че има толкова много обичай /повечето ще бъдат подминати хаха/. Но все пак булката е в центъра на вниманието, а аз не обичам да съм център на вниманието на толкова хора.
AW!!! И ти си на 18ти,лъвче! хай лов ю.
maDamn
скучно ми е, по музиката, която звучи долу, в блока има сватба...
прави ми се нещо забавно довечера...
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Нещо в мен е мнооооого прецакано. Просто не е нормално да приемам смъртта по този начин. Вярно, че не съм пряко засегната (и слава Богу), но дори не мога да изпитам и истинско съчувствие. Наш'те го приемат много тежко. Не знам дали да се радвам или да се притеснявам...
Само гледай да не почнеш да се чувстваш виновна.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
