- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28
С самого детства у нас приничают верить в чудеса. Родители рассказывают нам добрые сказки, мы читаем книги и смотрим фильмы с хорошим концом и повзрослев продолжаем верить, что в сложной момент, чудо обязательно случиться и с нами. Но чудо не прикажешь. "Всяка роза има своите бодли". Това в пълна степен важи за нея.
Цялата тая работа не ми действа хич добре, много меко казано. С прекалено много неща съм се захванал, идва ми постоянно в повече, дори и на мен. Имам ужасна мигрена цяла седмица. Всичко заради тая политика на семейството ми. Парите дори не са утешение за мен, от доста време харча 3 пъти по-малко отколкото изкарвам. Да идваха само парите с всичко това, уви. И тая необяснима раздразнителност. Изненадвам себе си, и то неприятно, как съм склонен да прекратя приятелтства, продължили с години, само заради някаква дреболия.
В(едното)къщи най-сетне! Плаши ме, всичко е толкова голямо; не съм свикнала след 4 месеца на общежитие. И тази спалня огромна какво да я правя. Пф! Адски щастлива, макар че оставих една част от любимите си хора и няма да ги видя цял месец.
Утре летя, имам дрехи из цялата стая и мисля, че е крайно време да си подредя куфара :д Ще си почакам 5 часа на летището, хубаво, че сме голяма компания.
Днес, както ми беше сдухано едно такова и умряло, само му видях физиономийката и грейнах, ох, прекрасен ми е. Взимам си плюшената коалка да си я гушкам, жалко, че не се сетих да си я напръскам с парфюма му. Планирам да си почина едно хубаво две седмици - книжки, тренировки и кулинарни експерименти. Социалният ми живот няма да е така цветущ, както се надявах, но... така е, пръснахме се по света. Опитвам се да се изолирам от всякакви университетски тревоги и притеснения и да си прекарам хубаво почивката със семейството![]()
И да се напапам на поразия, хаха!
И съвсем скоро пак ще му виждам сънената рошава прелест в секундата, в която отворя очи^^
За пореден път се удивих на себе си. Почти бях сигурна, че подобно нещо ще ме съсипе окончателно, а всъщност много ме вдигна. Странен експириънс, признавам си. Изпълнена съм със смесени чувства, но поне ми е няк'во любопитно, а не че желая да оставам или нещо. Мисля, че беше време за такова попълнение и ако остане от редовните, смятам ще е чудесно.
И упорито продължавам да си изяждам чувствата. До края на тия празници, вероятно ще съм в стария си габарит.
Е, добре бе, може ли такова нещо просто.
Супер хладното отношение, направо по немски е станала студена родителката ми.
Прибирам се след 16 часа път и да няма никаква храна вкъщи. НИКАКВА. На фотосинтеза ли да я карам?!
Реве ми се и ми е супер тъпо. Вкъщи съм, ама реално не съм. Целият апартамент е преобразен и си личи как нямам никакво ама ниииикакво място в живота тук вече. И на всичкото отгоре вече ми се скараха що мрънкам.'ми гладна съм, какво да правя.
Хаха, кефи ме как ме приеха бързо като част от семейството. :Д
Aз: Gute nacht, mein führer!
Ники: Gute nacht, meine liebe!
Р.: НИКИИИИИИИИ.
Ники.: о///////////
:ДДДДДДДД
Големи сладури са обаче и двамата. :Д А утре ще се запозная най-после с единия кретен на живо. Нямам търпение просто. :Д
All my bags are packed
I'm ready to go
I'm standin' here outside your door
I hate to wake you up to say goodbye
But the dawn is breakin'
It's early morn
The taxi's waitin'
He's blowin' his horn
Already I'm so lonesome
I could die
So kiss me and smile for me
Tell me that you'll wait for me
Hold me like you'll never let me go
'Cause I'm leavin' on a jet plane
Don't know when I'll be back again
Oh babe, I hate to go
Позволено ми е да ми е мъчно.![]()
След 6 седмици ще видя sonnenschein-а. Не искам да се проваляме и в това отношение съм през ден "ще се справя/ няма да се справя". Искам прегръдки и целувки, а не сесия![]()
Бясна съм, изпокарахме се. След десетина минути излизам и дори не знам дали ще се прибера в нас, сигурно ще спя в някого. Не искам да го виждам поне три-четири дни, толколва ми е опротивял. Искам си момчето, дори не искам да съм тук, още повече покрай тия хора. Мразя коледа.
хаха, пристигам веднага!лек път!
Голяма цигания вкъщи, снощи нямах много време да огледам, ама днес като станах и се развъртях из апартамента, лошо ми стана. Толкова хубаво беше преди, стилно, елегантно, с премерен брой декоративни елементи, сега докарани пет хиляди различни боклука, включително две щайги с неизвестни елементи сложени под елхата, няма да броя трите настолни компютърна, разпръснати из стаята. Потресена съм. Пълна кочина е. Майка ми от кога търпи такива неща не знам. И к'ви са тея ритуални свещи, божеее, то да те е страх да вечеряш.
Ако този си мисли, че и мен може да набута като нея, много се е излъгал. Да не му обявя война още на първия ден. Не съм единствената, която трябва да се държи прилично и от него също зависи. Аман.
Все тая, трябва да изтърпя да минат просто цели три седмици, след това си се прибирам и повече няма да стъпя тук. :Д Утре се прибират дебилите ми, нямам търпение да се видим.
Иначе времето е прекрасно, слънчево и готино, смятам да изляза и да си купя храна и после ще си сготвя нещо, ама ще си го ям сама, като знаят толкова.![]()
Вече даже не е от мързел т'ва моето. С тия разгонени песове не мога да си мръдна в нас. Мно'о ме дразнят. Дано до средата на седмицата да мога да ги събирам заедно без проблем, че моята стая е станала на килер от т'ва, че постоянно е затворено, де'а. Днеска малко ш' правя нищо, както и вчера. Само 'дето от следобедното нищо ня'а да правя. Оле, с'а ако ми провлачи крак, ще крещяааааа!Имам да си оправям сметки, де'а и гомното вмирисано!
Много мразя времето, в което всички се прибират вкъщи, а аз съм си направила вкъщи-то да е човек, а не място... и човекът го няма.
Пх, имам чак по косата си сметана. Тежък кръст е да си непохватен колкото мен, рофл.
Купих си нови книги.Ще се чете.![]()
Кой ще спечели кеч мач Леми или бог?
-Леми.
-Не!
-Бог?
-Не,това е подвеждащ въпрос.Леми е бог!!!
На работа съм следобяд, а така ме мързииииииииии. Ако ме болеше, колкото ме мързеше, ехее..
Утре трябва да се прибирам,а не искам. Искам Коледа с него. И с нашите. И с бебе Вики. Ама не може
Май ще му купя подарък след малко, че ако го чакам него ще си остане без подарък.
Един суитчър няма да му е в излишък. Или пуловер.
Дано нашите да ми подарят това което искам и дано техните подаръци пристигнат утре, за да може да ги получат на Коледа.
Ставам да се оправям, че иначе мацката ще ме чака. Добре че ми се нави на акъла да дойде с мен, че иначе не ми се ходеше сама в тъпия мол.
Днес някой ще си ходи по-рано, и утре ще е home office.
Добре, че не пуснах неплатена
А съм спала от 1 до 5:30, преди не ми пречеше чак толкова, а сега се чувствам като пребита.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Точно. Пълен ядец, няа кво да стане.
Успях да поспя малко, но още съм крива. И съм замръзнала, защо не може постоянно да ме топли? Обичам го и много-много ми липсва, макар че вчера се разделихме. Обикновено има поне два-три дни, в които съм ухилена до зад ушите след среща с него и чак тогава ми липсва, но сега нещо закривях още от пътя към тъпата гара. Не искам тук, искам при него. Искам вкъщи.
Болна... точно преди празниците и нищо не ми се правя. Мисля, че тази година ми е най-неколедно настроената, нямам никакво усещане за празник.
Nothing Last Forever
Не мога да повярвам просто, след 3 часа каца самолета му, да да да даааа, пълно пълно блаженство...
cuz I swear, I don't care ... ;]]
такааа. направих си равносметка за изминалата година. и с усмвка заявявам, че беше най-лошата ми до момента. защо с усмивка? ами щом минах през толкова много лайна, то значи няма какво да ме спре. освен може би някой турски тир по Цариградско или пък цианкалий в манджата. отплеснах се. сега се сещам за онази поговорка "само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат". е, явно съм малко глуповата, но какво пък толкова. силно се надявам да не потретвам грешката си през новата година. или поне ще се постарая ^_^ би било добре, ако започна да мисля и за себе си (повече). започнах, де– от днес. постъпих по възможно най-егоистичния начин и това не ме кара да се чувствам зле. даже май се чувствам добре. хммм...все още съм си добър човек, надявам се..? още един въпрос за размишление, за през нощта. та...до къде стигнах? а...да. 'ми някак не съм въодушевена от предстоящите празници. нито от това, че ще се видя с повечето "близки", нито дори от това, че за първи път от години ще сме цялото семейство. не ми се слушат коледни песни, не ми се гледат коледни филми. не ми се прави питка с паричка. нищо не ми се прави. просто не ми е празнично. абе, като се замисля знам какво ми се прави. искам да броя от 10 до 1. искам да се маха тази година. далеч от съзнанието ми. с 24-каратова усмивка, ще ѝ кажа ЧААААААОООООО. мамицата ѝ.
Няма нищо по-хубаво от това, след тренировка да запалиш един масур да затапиш с цигарка и да потънеш дълбоко...
BaSs BoSsTeD!!!
Deep...?! T*R*A*N*C*E
Тя ми е просто невероятен стимул... Такава експлозивност и желание, мотивираност и хъс не съм чувствал никога.. Определено най-добрата година евър!!!
Усмивката ми тя.. Чак се страхувам, а не е като да няма за какво?!
Разгледах разни добавки, като взема заплата да презаредя... Трябва да си платя и картата за фитнеса.. о.О
Избухва ми се на епични парти-та.. Надъхахме се за ТумороуЛенд.. Дано успеем да си купим билети, миналата година са купени всичките 180 000 билета за 29 минути и 43 секунди, а в сайта са били регистрирани два милиона уникални посетители.. Сайта е забивал, та е малко или-или ситуация.. Ако имаме късмет и си купим билети, ще идем.. Пък и е проблем, че можеш да купиш не повече от 4 билета на веднъж, което е жалко... Защото ние сме 13 човека..
Някои колеги започват да ми лазят по нервите малко или много, но няма как все пак е края на годината и всички сме под напрежение..
Сега осъзнавам какво ми е дадено и как не го оценявах.. Боже какъв глупак съм.. Имам всичко за което някога съм мечтаел, а аз щях да изхвърля всичко заради глупости.. Да бе!
Цветков се нави!!!
Време за сън малко не ми достига, но нали за т'ва сме млади, да не спим!!!
Вечер се будя опитам се да стана, а тя нервно ми търси ръката в съня си... Кара ме да се чувствам.. топло..
Снощи пуша аз цигара на терасата, а тя веднага щом усети, че ме няма се събуди дойде и се гушна в мен.. Дръпна си от моята цигара, целуна ме страстно и стоя с мен на студа само по бельо... Да ми прави компания и да ме прегръща..
Започнах да оценявам малките неща в живота.. Ебаси, не съм и очаквал, но се радвам..
Имам покрив над главата си, усмивка която ме обича, приятели.. Работя.. стабилен съм до няк'ва степен.. Имам и свободно време.. За пръв път от много години наистина изпитвам наслада от живота..
Хайде да свършва все пак този месец!!! Януари ми трябва!!!
Motivated!!!
Имаше обаче наскоро един лош трип, който малко ме поизплаши... Все пак беше забавно де..
Пак ми се пуши деба..
То и ми се пие де.. Всичко, което е с нея, ми се прави..
Искам да, да, да... Да НАПРАВЯ ВСИЧКО ЗА НЕЯ И С НЕЯ!!!
Приятно ми е как понякога след целувка, нежно повдига главица и помирисва косата ми, а после издава нежен стон на блаженство... Сякаш самата ми миризма я възбужда, а това ме гъделичка.. Много.. Харесва ми как ме буди..
Млади сме, сега ни е времето, да празнуваме.. Живота!!! С топъл чай и силна трева, с нежни целувки и дълбоки погледи, със силна музика и бърза скорост, било то на колата или на сърцето.. Живота трябва да се празнува във всеки един момент и някак съм свръх мотивиран да го празнувам... Постоянно, живота е купон.. дори и да е пълен с глупаци, те са за забавление.. Работиш си и си празнуваш.. Живееш! Пътуваш, правиш секс.. Целуваш.. ядеш и слушаш, а понякога пушиш.. Живот е.. Да се живее е даден.. !!!
Извинявам се за всички гифчета, просто си ги пазя тук, пък и ме кефят и си ги споделям.. Изразявам ме нереално много в момента..![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Днес за последен път ми казаха, че приличам на Бойко Борисов на млади години. Никога повече няма да облека костюм през живота си.