ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[babity]

Времето ми се топи пред очите, а аз все не сядам да чета. Само се чудя къде да се начеша. Ма то и като знам, че после около два месеца ня'а да барна и то в най-добрия случай. Само си дебелея и си махмурлея и те така. 300 кила съм станала. Дано минават по-бързо тия празници вече, че ми омръзна на чучура само ядене и пиене, дееба мааму.

[granger]

Мило ми е. <3
Още малко и ще си го гушкам и за лягане , и за ставане! Сънените му физиономийки са убиец просто,стоплят ми сърцето.

[Dagichka]

още не съм й казала, ноо съм твърдо решена да посрещна новата година в приятна компанийка с музика и пиене. стига толкова негативизъм и цупене за тая година, бих си останала вкъщи, ама при сегашното положение.. айде няма нужда.
неговите среднощни/ранно утрешни признания дето все ми ги пише.. хем ме разтопяват, хем.. не знам дали мога да му имам доверие. офф, объркаана съм

[bloodyF]

Разбрахме се, всичко е суууууупер. Пазарувахме си, егати магазина, по принцип е на 5 минути, обаче днес ни отне около час всичко с тоя сняг
И хапнахме, и се гушкахме. Той още спи следобедно, ама май ще го будя, че ми е скучно, пък и като го знам ще стане в 5 сутринта да брои овчици.

[NomNomNom]

След два часа трябва да съм на летището ... и още и една дреха не съм сложила в куфара, да не говорим, че трябва да се къпя още веднъж
Един полет така веднъж за малко да изпусна, отивам 30 минути преди излитане и ми заявиха, че чек-ина е приключил и нищо не могат да направят ( а след 7-8 часа трябваше да съм на работа ) и ми стана лошо малко там

[Lilanda]

Ок, тя си е в България, звъннала му е, трябваше уж да излезем тримата, а тя го е помолила да се видят първо двамата и някой друг ден да излезем тримата. Малко ми е кофти от този факт, но нямам право да му казвам "Не излизай с нея, щото ревнувам". С нея пък имам още по-малкото право да говоря, макар че ми мина през ума. Тъпата ми ревност...

Вчера намерих нещо, което се водеше за изхвърлено/изгубено. Не очаквах да го намеря точно година след придобиването му, но пък се получи доста добре. Разказах му каква е историята на въпросното нещо и защо искам да се отърва от него, отидохме до морето и за момент усетих някаква ненавист в очите му преди да го хвърли с всичка сила. Не че се изненадвам де, винаги ми е било ясно, че има такава.

[tori]

Ами мързеливо ми е, исках да гледам филмчета и да тъпея или в най-лошия случай да пия кафе у тях. Обаче кой да се сети, че е обещал нещо и ще - не ще трябва да си пребори мързела?! Дано поне не е много студено и замръзнало вън, че особено ледовете ми се явяват бая опасни. Мега много ми липсва той, направо не знам. Хем го чух и пак ми е смахмузено такоа едно...
Започвам да се гримирам и оправям и излизам, дано разсейването ми подейства добре на липсата, ама като се познавам, едва ли.

[shmatarok]

Много ме изнервят всички.

Много мразя да се прибера късно, да си легна още по-късно и да започне едно будене по "нормално" време. Ама те като си лягат в 10, да си стават в 9, няма проблем. Цял ден съм крива заради това.
Той ми липсва адски много.
---тук следва един дълъг пост оплакване ----
Дебилчетата ми са много милички, снощи си прекарахме много добре, днес ще повторим в още по-голям състав. Тъпо ми е, че и онази ще идва, няма по-тъпо и интригантско същество и последното ми желание е да се гледам точно с нея, ама хайде, заради останалите ще се държа добре.

[Dagichka]

няква тотална буря съм от чувства, днес на няколко пъти се разревах просто от нищото.. всъщност като се замисля трябва да ми идва, което обяснява нещата оф, и аз съм няма толкова несериозна, сама се отказах от празнуването на нова година май.. накрая ще се нафиркам в нас с неговорещите си помежду си стари ми родители, които ще си легнат в 12:30.. кеф :д

[babity]

няква тотална буря съм от чувства, днес на няколко пъти се разревах просто от нищото.. всъщност като се замисля трябва да ми идва, което обяснява нещата оф, и аз съм няма толкова несериозна, сама се отказах от празнуването на нова година май.. накрая ще се нафиркам в нас с неговорещите си помежду си стари ми родители, които ще си легнат в 12:30.. кеф :д

оле, оле, т'ва съм аз!

Тря'а да седна да уча утре, 'щото обещах да си остана вкъщи по-дълго от плануваното. Дано тия запои са ми като поливка на сесията и да е хаирлия, че иначе ще се наакам лошу.
Офишъл, едно лайно по-малко.
Изяждам си всичките чувства, но днеска мога да си го позволя, 'щото въпреки големия носталгичен шамар: "може да е миризливо лайно, ама си е моето лично насрано положение и си го искам пак. Бий ма, обичам те!", не съм пробвала контакт. Йей!
Викам да си пийна малко ас....

[mariqna georgieva]

Днес бях ппедадена от приятелите ми и това ме сасипа

[dark17]

Как се чувствам? Амии КРАСИВА

[peti123]

ужасно брат ... писна ми

[NomNomNom]

16:20 Пристигам си аз на летището, точно с 2 часа по-рано. Полетът ми е в 18:20.
17:30 priority boarding хората сме повече от regular хората. Някакъв досаден тип, не спиращ да говори, ми се лепва и не спира да ми говори. За международни отношения. За сивия сектор. За offshore-ни страни. Трябваше да пиша да ми звъннат да се откача. Момчето иначе беше с проблеми - отиваше само в барселона да кара нова година - нали ги знаете този тип хора, които толкова пламенно и отчаяно търсят контак постоянно, и това плаши и товари околните. А момчето си бе направо болно.
18:00 в автобусчето съм
18:20 трябваше да летя, но съм в автобуса
18:30, все още съм в автобусчето. Около мен има точно 6 ларви. Ларви са малки деца. Две , на около годинка и нещо, си крещят през 2м разстояние - не се познаваха, но си крещяха взаимно .
18:45 На борда сме. Пилотът се извинява за закъснението, компютрите били виновни. Тока спира и гасне няколко пъти. Пилотът ни заплашва че ако някой нагруби екипажа, ще прекара празниците на топло. Ама доста груб беше, явно някой се бе изявил.
19:10 палим двигателите. И баахти рязкото излитане, нещо не му беше в ред. Ениуей, само 50 минути закъснение засега.
21:00 cet - стигнахме, на пистата .. но все още не на ръкав. Пристигнахме 40 минути по-късно.
Влакът ми заминава в 21:50. Следващия ще ме откара чак в 3-4 през нощта. Пък и вече съм дала едни 50-60 евро за него.
21:10 закачиха ни на ръкав ..... при гейтовете на ЗАМИНАВАЩИ . Иди си намери багажа !!!
За който не е бил в el prat летището в барселона ( терминал 2 ) , да дефинираме отсечката X. Тази отсечка е около 150 метра.
-Първо, тази отсечка я изминах да си търся багажа.
Намерих си къде ще но ... на таблото нашият полет не бе означен. Тръгнах да оглеждам всички багажни и намерих на късмет нашия. Изведнъж въртележката с багажа спира .... и започна чакане. Вече е 21:18, а влакът ми е в 21:50.
Взимам багажа и ...
- втори път минавам отсечката Х за да се кача на метрото. Там ми казват - следващото метро е в 22:00 а твоя влак е в 21:50. Хвани такси.
Таксито е по бавно ... и пе знам къде е , а нямам време нито за питане, нито за лутане. Излязох на вън и..
- отново изминах отсечката Х. Лошо ми стана кат на али раза. Видях таксита в далечината. Май не спонах че бях много тясна пола с висока талия, която ме стягаше зверски на корема , пуловер и палто, и се препотих 100 пъти + висоооки токчета. Нали тряя съм яка за мъжо, коледа е все пак.
21:35 пресичам неправилно, но пък съм в такси. Което ми казва, че за 20 минути ще ме закара .. което прави 21:55, а влакът тръгва в 21:50.
Нищо де, звъннах да мрънкам малко на майка ми, щото бааахти приключението.
На всеки един светофар броях секундите.
21:46 - Плащам си таксито. На брояча пише 22 евро, а този ми иска 31. Нямах време да питам защо, взех си багажа и търча.
21:48 - таблото с големите дистанции ( влакове) Не Работи. Което означава че от 15 перона минимум, аз нямам идея къде ми е влака, а буквално имам 2 минути.
Спринт към перон 1/2. Там беше последния път.
Проверяват ми багажа на входа за перони 1- 6 ( минава скенер ) и вежливо ми казват че съм на перон 5.
Сприиинт !!!
Бахти тесните поленца за минаване и объркани, ужас.
Слях се с някаква тълпа, пронериха ми билета.
Разбира се, мястото ми беше в почти най-отдалеченото купе - 2ро.
Хванах дееба и влака и ако не се ударим, пристигам в 23:30 локално време.
А пък нямаше онзи ден нормални билети и съм в сама в нещо като първа класа купе , а то железниците тук са суупер лукс по принцип и в нормалните купета, и се движиш с 300км/ч.

Потна и мръсна съм, пишка ми се, жадна , бааахти ужаса.
22:41 написах това, излях си душата, вече съм спокойна. А следващия влак щеше да му откара в 3-4 през нощта, и мъжото утре щеше да се налива с кафе на работа, ако го бях събудила толкова късно.

[tori]

Ном, ебати прикючението, ебати чудото. Ама много ти се хилих, грях ми на душата, нищо че аз предната събота я свърших кажи-речи същата, но в значително по-умалени... „размери“.

ОН: Обичам го, бе. Дори най-обикновения СМС от него може да ме разнежи до немай къде. Миличкото ми то, тоооооолкова ми липсва. Да идва лятото вече, че да сме постоянно заедно, защото наистина не се понасям като ми липсва.

[shmatarok]

Страхотна вечер, обичам ги, дебилите ми те! <3
Още една прекрасна схемичка изскочи, а дано да стане, даноданоданодано!

Поканиха ме в Ница, надявам се пролетната да прекарам няколко дни там, ама ще видим. :Д

[granger]

Еваааааааа,ти ме уби!

[pandabear]

чувството да се събудш в 8, да решиш да излезеш на двора (по пижама) и да потънеш в 80см. сняг, а кучето ти да види и да скочи върху теб– безценно.

[shmatarok]

Чувството да си легнеш в 3, да заспиш в 7 и 30, както винаги, а в 8:30 съседите ти да почнат да дупчат като разпрани и да заглаждат пода (предполагам?!!!!!!!!!!) точно над главата ти - още по-безценно.
Реве ми се.

[girlwithblueeyes]

Той е симпатяга добре си поговорихме снощи .
Днес се чувствам леко изнервена свърших някои задаци дори се видях с приятелки които не бях виждала от 2 месеца сигурно.Доволно ми е че докладите си вървят дано успея до Петък да ги довърша . Някак мило ми стана когато момчето ми се прибра снощи въпреки че му бях казала да седи доколкото иска навън. Толкова е загрижен само ме глези и се държи невероятно с мен<3

[Jaune]

Ох, много е кофти като знаеш как трябва да се чувстваш и в същото време не се чувстваш така.

[AnarchyBoy]

Супер много работа, заеби нямам време да се обърна.. Но нищо.. След нова година всичко ще се нормализира и ще престана да работя по 90 часа седмично.. което се отразява на всичко.. от физическото ми състояние, до психическото, че и т'ва мрънкало се дразни, че само спя и работя.. Снощи ме изненада.. приятно де.. Не съм и очаквал...




Не разбирам на какво се дължи всичкото това желание за живот.. Хъс? Де да знам, но просто имам енергия.. безгранична енергия.. Нищо не може да ме умори или да ме спре смисъл.. работя по 13 + часа, лягам скапан, 2 часа сън и ставам свеж като кисела краставичка.. Ходи ми се по купони, парти-хард.. Чаделчета, масурчета.. дим да има.. Тренира ми се.. пие ми се.. искам да се сбия.. с някой.. нек'во.. превъзбуден съм... постоянно.. Но ми е едно такова странно.. Яко ми е..
Определено съм във върховна форма.. хех, не се бях усетил, миналата година по-това време страдах за няк'ва илюзия... Нещо нереално, лъжливо.. създаден образ в ума ми, който беше нищо повече от добре скроена лъжа.. К'во пък? Шит хепънс.. Грешки се случват и на най-добрите.. Невър агейн.. К'вото и да става Ай шау нот бау!.. То ениуан... невър..
Чувствам се невероятно. добре ми е. искам чай. Гладен съм. Хорни съм.. Отивам да пуша.. чаделченца..

[Fisherman]

чаделче братчетУ ми

[Lilanda]

^

Доволна съм от тази промяна, колкото и егоистично да звучи. Доволна съм и че тази промяна се случи след някои събития, отново колкото и егоистично да звучи. Знам, че един ден ще се усети докъде стигна и ми е изключително мъчно, че каквото и да кажа, няма да ме послуша. Не че заслужава да кажа каквото и да е де. Усещам как след около половин ден ще се звънне на вратата, по телефона или дори ще намеря онова писмо, което очаквам от година/и. Неизбежно е. Разбира се, винаги съм знаела какво иска. Не съм сигурна дали и аз го исках или просто се опитвах да получа своето. Ха, това май е признание. Не знам защо се лутам в мислите си, радвам се, че го правя обаче. От друга страна пък в последните две години се случиха доста неща, които биха били страхотна първа крачка към възстановяване на приятелството ни. Ще видим. Утрото е по-мъдро от вечерта. Парадоксът е, че днес съм с най-добрият си приятел и имам чувството, че майка ми е по-щастлива дори и от мен. Което е повече от странно.

[Dagichka]

още ми е твърде шашаво и често си меня настроенията :д
сега ми е кеф, че напреднах с аксеса най-накрая, ще се чувствам супер горда, ако сама успея да си направя всичко :д